Изпълнението му се пази в тайна

На 20 декември /тази година се пада в сряда/ отбелязваме Игнажден.

Това е голям църковен неподвижен празник, на който се отслужва празнична литургия. Когато датата се падне в неделя, празникът се измества ден по-рано - на 19-ти.

Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Игнажден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици" не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.

Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Има поверие, че ако този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни. Когато гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”.

Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”. Това символично ритуално действие с имитативен характер има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри. Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!”

В западните български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.

В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, тъй като тук животните се наричат “хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година. Жените раздават питки из махалата за здравето на домашните животни. В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън. На празника не бива да се изнася нищо от къщи - огън, жар или сол, за да не “излезе берекетът” от дома. Не се иска и не се дава нищо на заем.

От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини.

Само в Русенско и отчасти в Разградско е познат обичаят вардене квас, пазене квас. Изпълнението му се пази в тайна. За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите (дървено корито, в което се е месел хлябът) тесто, в което бабите са поставили магьоснически билки. Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Последната сутрин поделят кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.

Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.

Имен ден: Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена

Идеи за трапезата на Игнажден от Готвач.бг:

Постни сърми

Необходими Продукти

• зеле - 1 малка кисела зелка
• ориз - 1 ч.ч.
• праз - 1 стрък
• олио - 1/2 ч.ч.
• кимион - 1/2 ч.л. счукан
• дафинов лист - 1 сух и натрошен
• черен пипер - 1/2 ч.л.
• чубрица - на око
• босилек - сушен, на око
• сол

Начин на приготвяне

Отделете нежната част на зелевите листа, като отстраните жилите и ги оформите, за да са подходящи за завиване на сарми.

Загрейте почти цялото олио и запържете накълцания праз. Добавете ориза, разбъркайте за кратко и го овкусете с подправките. Долейте малко гореща водичка и разбъркайте, докато леко набъбне. Махнете плънката от котлона и оставете да се охлади.

Разпределете плънката върху зелевите листа и оформете средни по размер сарми. Подреждайте зелевите сармички в тенджера и накрая ги залейте с останалата мазнина. Притиснете най-отгоре с чиния и ги залейте със зелев сок, докато ги покрие.

Сложете постните сарми да се варят под капак до увиране на ориза и до изпарение на водата.

Постен сладкиш

Необходими Продукти

• сладко - 1 бурканче със сладко по избор (около 300 г)
• вода - 1 ч.ч. топла
• захар - 1 ч.ч.
• олио - 1 ч.ч.
• брашно - 2 ч.ч. (да не са пълни догоре)
• какао - 1 пакетче натурално на прах (10 г)
• сода
• джинджифил
• канела
• орехи - 2/3 ч.ч. (наситнени)

Начин на приготвяне

В голяма купа се смесват всички сухи съставки - брашно, какао, сода, канела, джинджифил и се разбъркват.

Към тях се добавят олиото и чашата топла вода, след което всичко се разбърква - за предпочитане с миксер на ниски обороти.

След това добавяме сладкото заедно с орехите и отново разбъркваме добре.

За предпочитане е да изсипем сместа в тавата върху хартия за печене и печем сладкиша със сладко в загрята фурна на 220 градуса до готовност.

По желание поръсваме постния сладкиш отгоре с пудра захар.

Постният сладкиш със сладко по избор е готов.

Приятен апетит!