Пътувайки с автомобил, вероятно сте забелязали “умните табели”, които наподобяват пътни знаци с датчици. Те измерват скоростта на автомобила на на влизане в някой град, а дори и в по-големи села

Шофьорите могат да тестват дали “умната джаджа”, инсталирана на пътя и захранвана със соларен панел, мери в синхрон с километража им, но не само това. Те могат да избегнат и потенциален пътен инцидент, предизвикан от прекомерна скорост. Защо? Ако водачът на колата спазва правилата за движение в градска среда, измерената скорост се изписва в зелено. Ако обаче някой е натиснал по-здраво газта, джаджата изписва скоростта в “крещящо” червено и алармира за коригиране, разказва EURACTIV

Това е само едно малко нововъведение в “умните градове” на ЕС, които са планирани за изграждане през следващия програмен период 2021-2027 г. Умните градове са съществен елемент по “Зелена сделка”.

Целта на кохезионните фондове на ЕС е. сближаването на регионите през следващия програмен период. Това няма да се случва само чрез икономическото и социалното сближаване, но и шрез дигиталните решения, които ще се предлагат на жителите. Още от сега градовете от различни държави в ЕС са разделени на “водещи” и “последователи”. Заедно с бизнеса и университетите те изпълняват проекти и си разменят “умните решения”.

88 умни града

До 2025 г. в света се очаква да има поне 88 умни населени места. Целта на ЕС е поне 35%, да се намират на негова територия. Целите са разписани в доклада на консултантската агенция IHS Technology, която традиционно изследва този сегмент.

Очаквано по-голямата част от тях ще се намират в Азия. “Умният град” тясно ще зависи от 5G свързаността, която е необходима за бърз обмен на данни, от все по-добър изкуствен интелект, а също и от инфраструктура за Интернет на нещата (IoT). Тази технология на бъдещето позволява чрез сензори да се предават данни, така че да не се допуска преливане на контейнери с боклук или нерационално използване на улично осветление и др.

Така се стига и до сложни проекти като автономни коли, които да излязат от сегашната си експериментална фаза и все по-често да започнат да се виждат на улиците на градовете. Всъщност, Виена и Амстердам вече са еталон и образец за “умни градове”. Далеч преди Брюксел да заговори за “Зелената сделка” и за икономика неутрална за климата, през юли 2014 г. общината във Виена прие програма за преобразуването си в умен град до 2050 г. с цел намаляване на въглеродния отпечатък от 3.1 тона на 1 тон на човек. Тогава бе взето решение и за изграждане на първия умен квартал там – Асперн – Aspern Smart City, в който се очаква да живеят около 25 000 души, а по-голямата част от него трябва да е завършена до 2028 – 2030 година.

Едно от важните решения е всяка сграда да е енергийно независима и сама да произвежда и съхранява енергията, която е необходима за нейните обитатели. Очаквано залага се на слънцето и водата. Енергията се добива чрез фотоволтаични инсталации, а също и термопомпи за загряване и охлаждане, както и на хибридни технологии. Към това се добавят и сложни информационни системи, които ще следят за оптимално разпределение и използване на произведената енергия между обитателите на сградите.

Дигиталните решения ще отчитат както прогнозата за времето, така и пиковете в консумацията на обитателите. Очаква се сграда, произвела повече енергия, да може да помогне на съседна, където консумацията е по-голяма. Жителите са също важен елемент от проекта. В момента 111 домакинства изрично са се съгласили техните данни и показатели от жилищата като температура, ползван ток, топла и студена вода, да се използват за изследователски цели. Въпросните домакинства от 2017 г. вече имат специално приложение, което могат да използват на мобилния си телефон за по-рационално използване на енергията в домовете им. Електричеството и отоплението могат да се ползват по-екологично и икономично с няколко клика, например докато човек е в метрото и е решил, че е време да затопли дома си преди да се прибере или пък ако отива на работа и осъзнае, че се задава топъл ден и няма нужда от отоплението.

В квартала няма да има молове, а само магазини, разположени на първия етаж на сградите, удобни за пешеходно пазаруване, така че да се спести използването на автомобил. Като цяло Австрия залага все повече на разрастването на е-такситата. Това се получава със стимули – отпускат се по 8000 евро за всеки електромобил, закупен от таксиметрова компания. Идеята е хитро измислена, защото именно такситата обикалят най-много града и очаквано най-много замърсяват. Да не говорим, че градският транспорт също ударно минава на ток.

В Амстердам високата енергийната ефективност също е цел, но най-показателният пример от умните решения в Амстердам е проектът за превръщане на потоците от канализационната вода в полезен продукт. Това се случва чрез програмата Power to Protein, която издърпва протеини от мръсните води, за да го пречисти и да го превърне в специален протеинов прах. Той може да се консумира като храна на риба и други животни, а учените допускат някой ден той да се потребява и от хора.

“Технологията за възстановяване на реактивен азот като микробен протеин е налична, но трябва да се постигне промяна в начина на мислене, за да се направи такова възстановяване приемливо”, посочва ръководителят на проекта проф. Уили Ферстраете.

Новотар е и съседна Румъния, където в последната година се появяват първите къщи, на които за топлоизолация се използва биоматериал, произведен от вълна от овце. В страната се отглеждат 10 млн. овце.

Къде е сме ние?

Жителите на София вече свикнаха с наченките на умния град като например табелите по спирките на градския транспорт, които казват кога ще дойде автобуса, налични на места “умни светофари”. Изсипват се и значително количество европейски пари за обновяване на парка с автобуси на ток и газ. Например, в средата на миналата година стана ясно, че 500 млн. лв. от ЕС се насочват за подобряване качеството на атмосферния въздух в 10 български общини с най-високи нива на фини прахови частици. Целта е хем да се реши проблем с околната среда, хем да спре да се уврежда здравето на гражданите.

С парите могат да се купуват екологичните електробуси, тролейбуси и трамваи. Близо половината от тази сума е за София – 218 млн. лв.. Общо 97.7 млн. лв. от тях са за трамваи. За Варна са 70 млн., Бургас – 65 млн., Ст. Загора – 45 млн., Русе – 39 млн., Враца – 26 млн., Плевен – 15 млн., Перник – 6 млн., Хасково – 5 млн и т.н. Тази мярка, всъщност не е резултат от управленска зрялост, а се случи по принуда. Просто, България не можа да постигне заложеното до края на 2018 г. от ЕС усвояване на европари за ВиК проекти и за да не се загубят тези средства от програма “Околна среда”, министерство на екологията ударно ги пренасочи към евро схемата за чист въздух.

Малко по-близко до идеята за изграждане на “умния град” бе пилотното инсталиране на датчици в София през 2017 г, които показваха в реално време колко са пълни контейнерите на два от пазарите в града. Ултразвуковите датчици отчитат запълняемостта на съответния обем и изпращат информация през СИМ карта. В 2020 г. подобна система се използва в Монтана.

В края на май общината в Монтана съобщи, че е доставила 240 контейнера за 120 000 лева. От тях 129 са разпределени в 23-те села на общината, а 91 – в града. Умните контейнери, веднага сигнализират, ако злосторник запали огън в сметта или премести контейнера. Те отново следят количеството на боклука в кофите, а също и дали не са много тежки, защото това вече е сигнал за неправомерно изхвърлени строителни отпадъци.

В ЕС “водещи” и “последователи” умни градове

От години общините в България се “побратимяват” с кметствата в Европа за обмен на практики и изпълнение на общи проекти. По подобен начин се случват и проектите за решения за “умни градове” в ЕС, финансирани от инструмента “Хоризонт 2020” и бъдещата програма “Хоризонт Европа”(2021-2027). Очакваният са бюджетът да нарасне до внушителните 100 млрд. евро. Зад тези проекти стоят огромни консорциуми, които обединяват общини, бизнеса, университети, НПО от различни държави в ЕС.

Представителите на държавите – членки във всеки проект са разделени на “водещи” градове и градове – последователи. С други думи иновацията, допринасяща за “умен град” първо ще се реализира във водещите градове, а след това ще се внедри и в “последователите”, участващи в конкретния проект.

Няколко български общини и в момента изпълняват подобни проекти по “Хоризонт 2020”. Така, например община Смолян е град-последовател в проект на “водещите градове” Трондхайм (Норвегия) и Лимерик (Ирландия). Идеята е градовете заедно да разработват технологии за генериране на повече енергия, отколкото се употребява. Смолян е определил три зони, в които да бъдат приложени пилотните демонстрационни проекти. Това са спортният комплекс, административният център и културният комплекс и спортната зона в кв. “Райково”. Ще се заложи на използване на фотоволтаична и слънчева топлинна енергия, както и на балансиране на производството на топла вода за намаляване на енергийните нужди на обществения плувен басейн.

Последователи са и Алба Юлия (Румъния), Писек (Чехия), Сестао (Испания) и Въру (Естония). В рамките на проекта водещите градове ще изпълнят 11 демонстрационни проекта, които според местните условия ще бъдат възпроизведени в градовете-последователи. Това ще се случи под ръководството на Норвежкия университет за наука и технологии. От българска страна по проекта ще бъдат усвоени 716 563 евро. От тях средствата за Смолян са 328 625 евро, а други 387 938 евро са за Енергийна агенция – Пловдив, която експертно и технически помага за реализацията на проекта. Цялата стойност на проекта, който е наречен CityxChange, е 20 млн. евро.

Община Видин също е спечелила подобен проект, като град последовател. Тя участва в консорциум с 36 участници, за които общата субсидия ще е над 18 млн. евро. Проектът цели трансформацията на градската енергийна система към нисковъглеродни градове. Двата водещи града са Грьонинген (Холандия) и Оулу (Финландия). Останалите 5 града последователи са Леон (Испания), Басано дел Грапа (Италия), Кадъкьой (Турция), Попрад (Словакия), и Люблин (Полша). Субсидията за Видин е 106 250 евро, а “Клъстър Зелена Синергия”, който реално ще е ангажиран с внедряването и изпълнението на иновациите в общината – 325 375 евро.

Сред пилотните инициативи в Грьонинген е разработена фотоволтаична инсталация, изградена от 43 000 панелa, с обща инсталирана мощност от 11.4 MWh, доставяща електроенергия до 3500 къщи. Това е и най-голямата слънчева електроцентрала в Холандия, като тя е изградена в бивше депо за отпадъци.

София също изпълнява подобен проект като тя работи внедряване на интелигентни енергийни решения в детски градини чрез фотоволтаичната инсталация и изграждане на система за интелигентен енергиен мениджмънт по примера на град Лион. В проекта участват Сантяго де Компостела и Венеция. Водещ партньор и координатор на е “Лион Конфлуанс”, Франция. Субсидията за Столична община е 216 312 евро.