Страната ни рискува санкции, ако не изпълни изискванията до средата на ноември

България е изправена пред предизвикателството да приложи европейската директива за адекватни минимални заплати до 15 ноември 2024 година. Това стана ясно от изявление на Изабел Шьоман, заместник-генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите, в ефира на bTV.

"България закъснява с прилагането на европейската директива за адекватни минимални заплати. Тя трябва да бъде приложена до 15 ноември, в противен случай са възможни санкции", предупреди Шьоман.

Един от ключовите аспекти на директивата е изискването за 80% покритие с колективни трудови договори сред заетите лица в страната. По данни на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), в момента този процент в страната варира между 25 и 28 на сто, което показва значителна разлика спрямо целта, поставена от Европейския съюз.

Пламен Димитров, президент на КНСБ, подчерта важността на колективните трудови договори: "Там, където има колективни договори, по данни на статистиката заплатите са по-високи между 14%, 15%. Колективните трудови договори правят така, че неравенствата в доходите да са по-малки и справедливостта в заплащането да е по-голяма, а самите заплати да са по-високи".

Според данни на Евростат, България се нарежда на последно място в Европейския съюз по размер на минималната работна заплата, която възлиза на 477 евро месечно. След нашата страна се нареждат Унгария, Латвия и Румъния с минимални месечни възнаграждения до 750 евро.

Шьоман обърна внимание на съществените различия в минималното заплащане в рамките на ЕС: "Имаме много големи разминавания в минималното заплащане сред страните в ЕС. Има някои с над 2000 евро на месец, като в Люксембург и други, които трудно достигат до 500 евро месечно, обикновено сред страните в Източна Европа".

Министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов коментира ситуацията в България: "В България 50% от средната формира минималната заплата и по този начин ние постигнахме размера. Но има още много изисквания, които трябва да се разгледат".

Директивата цели да осигури справедливо заплащане в различни сектори на икономиката и да намали разликите в доходите между страните-членки на Европейския съюз. България трябва да предприеме бързи и ефективни мерки, за да отговори на европейските изисквания и да избегне потенциални санкции.