Естония е най-новата европейска образователна централа със завидна производителност.

На международни тестове учениците от балтийската страна превъзхождат тези от основните европейски икономики, включително от Великобритания, Германия и Франция.

В публикуваното в началото на декември международно изследване PISA естонските ученици показаха, че са най-умните в Европа. За разлика от тях българските 15-годишни постигнаха разочароващи резултати и се класираха на последно място по функционална грамотност сред страните от ЕС, пише 24 часа.

Родните деветокласници са между 50-о и 60-о място по четивна грамотност сред 79 държави от изследването.

“Първо трябва да полеем и след това да берем плодовете. Най-добрите по PISA са в тези страни, където най-добрите ученици са станали учители”, коментира българският образователен министър Красимир Вълчев. Той е убеден, че учителските заплати трябва да са поне 120% от средните за страната.

Тестовете на PISA се провеждат веднъж на 3 години и проверяват уменията на 15-годишните по функционално четене, математика и наука. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) провежда подобни тестове от 2000 г. На първите места тази година е Китай с 555 точки, следван от Сингапур с 549 и Макао с 30 точки по-малко. Изпреварвайки Финландия, на първо място в Европа е Естония с 523 точки. Българските ученици, родени през 2002 г., имат средно 420 т.

Рецептата за успех в основното образование в Естония се състои от мотивирани ученици, трудолюбиви и професионални учители с достатъчно високи заплати, които не са ограничени от строги учебни програми. В Естония универсалното основно образование е в училищата, които учениците посещават на възраст от 7 до 16 г., като някои остават да се подготвят за висше образование.

Учители и родители изтъкват, че една от причините за добрите резултати е автономията, дадена на учители и училища.

На национално ниво е постигнато съгласие за основните резултати, които трябва да постигне ученикът. Оттам нататък всяко училище и учител могат сами да решат как, с какви методи и за колко време да постигнат тези цели.

Интересен факт е, че образователната система в Естония се отказва от всякакви педагогически нововъведения и експерименти. Независимо че учителите имат свобода да организират своите часове по индивидуален начин, методите на преподаване са по-скоро консервативни, а съдържанието на изучавания материал е ясно дефинирано.

В интервю за “24 часа” Красимир Вълчев казва: “Най-често чувам от учителите, че не им стига времето. Те препускат през материала

Чувстват се задължени да го правят, защото външното оценяване на учениците изисква усвояването на всички знания. Необходимо е ефективно да реализираме компетентностния подход в неговата цялост - облекчаване на учебните програми, промяна на методите на преподаване и изпитните модели, префокусиране на работата на регионалните управления.”

Разходите за образование в малката балтийска страна не са особено високи. По данни на ОИСР от 2016 г., за да развива умовете на своите деца, Естония отделя 2,9% от своя БВП при население от 1,3 млн. души. Сметката показва, че в България предвидените средства са доста по-малко спрямо 7-милионното ни население. В следващия бюджет българските власти предвидиха 4,813 млрд. лева, което е 3,8% от БВП.

За заплати на учителите си обаче Естония не пести пари, а ако България иска да я стигне, ще трябва да развърже кесията. Минималното възнаграждение за учител в средно училище в Естония от 2020 г. ще бъде 1315 евро на месец, или около 2630 лв., пишат местни медии. Така от 1 януари възнаграждението в естонските училища се вдига с 65 евро. В България също се планира най-малко 17% увеличение на учителските заплати догодина, но сравнението отново не е в полза на българските педагози. Образователният министър предложи минималните размери на основната заплата на младите учители през 2020 г. да не са под 1085 лв. Тази година те получаваха най-малко 920 лв.

Имиджът на Естония като модерна, дигитална е-държава отдавна е в центъра на вниманието при представянето на страната пред света. След триумфа на естонските тийнейджъри на тестовете на PISA страната прави първи стъпки към износ на образователни продукти в международен план.

“Идеята за образователен маркетинг дойде от разговор с естонския премиер през 2018 г. Възникна въпросът защо все още нямаме образователна история на успеха, която да се свърже с дигиталните ни постижения”, заяви Биргит Лао от консултантския орган за образователни кампании Innove. Тя разказва, че вече е постигнато съгласие за това какви продукти и услуги, свързани с образованието, могат да бъдат изнасяни в Европа и света под мотото “Образователна нация”. Списъкът обхваща както образователни стартъпи, насочени към подпомагане на развитието на учениците чрез технологиите, така и компании за училищни мебели.

Въпреки че успехът е сладък, на естонската образователна гозба все още липсва една съставка - радост. Това е предизвикателството, с което се сблъсква страната в момента.

Когато през 1991 г. Естония си връща независимостта от СССР, тя се обръща към Финландия за образователни идеи. Ресорната министърка Майлис Репс признава, че са се стремили към скандинавско ниво на справедливост и това си има цена. “Това, което имаме днес, е традиция да учим много като в азиатските страни. Учим много и по много часове”, заявява Репс. Това е причината за оживения дебат сред родителите дали децата им не получават прекалено много домашни работи.

От естонските родители не се очаква да плащат за друго освен за детската градина.

“Безплатното наистина означава безплатно. Не плащате за учебници, за обяда в училище, не плащате за училищен транспорт”, подчертава Майлис Репс.

Резултатите от PISA потвърждават, че образователната система на страната е ефективна и осигурява равенство. В сравнение с други европейски държави Естония има сериозен процент ученици, които въпреки социално-икономическата неравнопоставеност имат високи академични постижения.

Още през 1992 г. в образователния закон на страната е записано, че държавата гарантира на всички малцинства еднакви шансове за развитие и задължава всички естонци да се образоват през целия си живот.

Естонските ученици растат в икономика, в която дигиталните иновации са на преден план. Гласуването на общи избори вече е онлайн. Технологичният стремеж засяга и образованието. Повечето училища вече са въвели система за електронно образование, чрез която голяма част от домашните се пишат и оценяват онлайн. Книгите от библиотеките също са достъпни по електронен път за всички ученици.

Балтийската страна среща и предизвикателства, с които се сблъсква и България. Много от учителите в Естония наближават пенсионна възраст и въпреки големия тласък за набиране на персонал недостатъчно млади хора се присъединяват към професията. Привличането на талантливи и амбициозни млади хора към преподаването е най-добрият начин за повишаване на резултатите на учениците в дългосрочен план.

Най-високопоставените образователни системи инвестират безмилостно в своите учители, както би трябвало да направи и България. Парите никога не са единственото решение, но инвестирането в отлични учители би се изплатило многократно, защото по-добре образовано население означава по-продуктивна и просперираща страна. Това може да е ключът към отсрамването на българските ученици на следващите тестове на PISA.