Знанието е прозорец към света.

А в условия на пандемия отваряме този прозорец все по често, за да погледнем с надежда към доброто, което предстои. 

Кристина Петрова преподава френски от 6 години, предава NOVA. Води интеграционни курсове и помага на българи за по-лесна адаптация във Франция. С въвеждането на задължителната изолация по домовете, тя обявява безплатни онлайн уроци по френски.

„Целта ми не е да спечеля пари, особено в този тежък момент за хората, в който всички са изплашени какво ще се случи с икономиката след като вируса премине“, разказва Кристина. 

Всяка делнична вечер Криси очаква своите ученици пред компютъра - час и половина бягство от реалността, еднакво нужни на всички.

„Когато водя курс по френски, не се замислям за това, което се случва в момента навън - за икономиката или за поредната негативна статистика, която ще излезе. Аз си преподавам урока, опитвам да съм на разположение на хората и виждам, че те също се отпускат и не мислят за нищо друго“, казва Криси.

А уроците по френски дават и знания, и основа за приятелства. Най малката ученичка на Криси е само на 8. Сара учи френски от дома си в Добрич, заедно със своята майка.

„Винаги сме мечтали да правим това, но досега не сме имали време. Една от ползите на извънредното положение е, че сега можем да го направим заедно. Аз винаги съм искала да уча френски, но да имам учителка на живо е страхотно“, разказват Диана и Сара.

Петъо Петков очаква също с нетърпение виртуалните уроци. Негов дом често е кабината на камиона, който шофира, а крайпътните отбивки вече не са само място за почивка, а и за придобиване на нови знания.

„Всъщност се получава доста добре, защото е удобно време за всички, без значение кой къде се намира. Този курс ми дава и затвърждава знанията. Измъква ме от напрежението и ежедневието“, казва Петъо Петков - шофьор в транспортна фирма.

На повече от 2000 км от Франция, един италианец също учи на знания. Маурицио Ферери пристига в България преди 30 години.

„Дойдох за нещо временно и останах тук. Не е заради жените, казвам го предварително, тъй като всички ме питат. Женен съм вече 40 години за една сицилианка и, докато тя ме понася, нямам никакво намерение да я сменям. Даже чакам да й омръзна и тя да реши да ме смени“, казва шеговито той.

Сомелиер и специалист по италианска кухня, от няколко седмици Маурицио добавя към личните си умения още едно качество. Във виртуалните уроци учи не само на думи, а предава и част от културата на Италия. Лично той вярва, че знанията са по-скъпи от парите. 

Като много хора, и той смята, че икономическите последици след пандемията ще засегнат повече човешки животи от вируса, но с италиански оптимизъм отговаря на кризата с песен.