Джордж Чърч е световен учен, а неговата игра е генетиката. Той разработва модел за редактиране на човешкото ДНК и следващата седмица ще бъде един от говорителите на WEBIT форума в София

Индивид, устойчив на всички вируси, формула за забавяне на стареенето и съживяване на отдавна изчезнали животински видове – това работи доктор Чърч, става ясно от негово интервю по NOVA

Той е професор по генетика в Харвардското медицинско училище. 

Вие сте един от хората, които отварят вратата към нетолкова познатия свят на генетиката. Какво има отвъд тази врата?

 – Генетиката контролира нашите тела. Благодарение на нея имаме по-качествено наблюдение върху вирусите и микроорганизмите, които могат да навлязат в тях – без значение дали са добри или лоши. Ако генетиката не съществуваше вероятно половината човечество щеше да е мъртво, тъй като нямаше да можем да произвеждаме храните от първа необходимост.

Преди известно време Вие заявявате, че се намирате доста близо до създаването на хибриден ембрион на вълнист мамут. Разкажете първо какво означава хибриден ембрион.

- Това е моята върховна цел, моето най-искрено желание, постижението, което искам да реализирам в близките няколко години.  Почти всички бозайници, които познаваме в наши дни, са хибриди под една или друга форма. Науката позволява съвсем съзнателно хората да формират такива хибриди, вземайки два вида, които са отдалечени един от друг във времето, но са достатъчно съвместими, за да се кръстосат и да оставят поколение.

Има и трети начин за създаване на хибриди – чрез пренасяне на ДНК от един вид на друг. Този метод се използва тогава, когато разполагаме с материал от древен вид. Ние минаваме този материал през компютърна система и го поставяме на организми, които под една или друга форма имат връзка с въпросния древен вид.

Докъде стигна работата Ви по този проект?

– Ние работим по него от повече от 10 години. Проблемът е, че не разполагаме с кой знае какво финансиране. Имаме списък с много гени, за които изглежда, че са най-податливи и биха могли да проявят издръжливост на студа, което е от съществена важност за нас. В повечето случаи това са гени от древно ДНК, от ДНК на мамути например, които са живели преди милиони години. Целта е чрез тях да създадем разнообразие в модерните популации на застрашените животински видове, каквито са слоновете например.

Какви са резултатите, които очаквате? Вярвате ли, че е възможно да си създаваме мамути в лабораториите?

- Това, което се опитваме да направим е да създадем слонове, които да издържат на студ и да могат да живеят в Арктика. За нас те ще са ключовите видове, те ще са еквиваленти на мамутите. Чрез тях ще спомогнем запазването на екосистемата.

Ако подобни животински видове се завърнат, има ли възможност те да изместят човека от върха на йерархичната стълбица?

- Вижте, ние живеем със слоновете и в настоящия момент. Те не ни застрашават. Всъщност ситуацията е точно обратната. Ние, човешките същества, превръщаме тях в застрашени видове. Местата, на които ще се опитаме да заселим така наречените „арктически слонове” са територии, на които почти не живеят хора.

Какво е мнението Ви относно клонирането на животни и хора?

- Клонирането не е огромен феномен в наши дни. Ние вече го използваме, за да създаваме прасета, които да служат като донори на органи за хората. Това е един много полезен процес за всички ни.

Може ли клонирането да осигури вечен живот – душата ни да продължи да съществува и след физическата ни смърт?

- Клонирането е доста любопитен процес. В края му става така, че все едно се ражда едно напълно ново дете, което е загубило досегашните си спомени. Човекът, който би могъл да се създаде след края на клонирането почти винаги е доста по-различен от първообраза си. Що се касае до по-дългата продължителност на живота, мисля, че по-добрата стратегия за хората би била геномната терапия, при която е възможна промяна в гените на все още жив човек. Любопитно е, че можеш да вземеш клетките на много възрастен човек, да кажем някой на 80 години, и да ги възстановиш до нивото, на което са били, когато човекът все още е бил в зародиш. Методи като този са много вълнуващи, но първо трябва да бъдат изпробвани и да се гарантира сигурността и безопасността им.

 Напълно идентичен ли е потенциалният клонинг? Ако клонираме гений – ще получим ли още един?

- Мисля, че това по-скоро зависи от средата. Не просто от социалната такава, а и от микробиологичната и химичната. Ако вземем две клонирани животни и ги поставим в различна обстановка, то те ще проявят различни реакции. Средата, в която живеем ние хората, е толкова сложна и социална, че едва ли бихме могли да получим два напълно идентични индивида.

Няма как да не Ви попитам и за друг Ваш проект. През 2019-та година обявихте плановете си да създадете приложение за запознанства, което да свързва хората на базата на тяхното ДНК. Разкажете ми малко повече, моля.

- Мисля, че хората стават все по-заинтересовани от науката и от това да разбират процесите в собственото си тяло. Според мен почти всеки би искал да има шанса да разбере с кого е съвместим.  Например HIV позитивният човек вероятно би искал да открие друг такъв, същото важи и за онези, които имат наследствени заболявания. Това, което ние искахме да направим е да улесним този процес. Да го направим достъпен през мобилните устройства. Искахме да помогнем на обществото да вземе тези решения, свързани със здравето и по този начин да гарантираме сигурността на идните поколения.

Друга тема, върху която работите е борбата със стареенето. Да дадем отговора, който всички искат да чуят – има ли как да хората да останем вечно млади?

- Такава възможност все още няма. Технологиите обаче се развиват с бързи темпове и поколението, което живее в момента, може би ще е първото, което ще види хора с по-дълга продължителност на живота, от тази, с която другите са свикнали.

Каква е ролята на новите технологии в борбата със стареенето – изкуственият интелект например? 

– Да, ние използваме изкуствения интелект, чрез него създаваме нови протеини, търсим начини да обясним стареенето, да открием пътя, през който преминава клетката, докато стане възрастна. Освен това този тип технологии са част и от процеса по трансплантации и геномната терапия.  Чрез изкуствения интелект можем да обръщаме тенденции. Да кажем, че тялото ни започва да произвежда все по-малко количество от даден протеин, тъй като остаряваме. Чрез новите технологии обаче бихме могли да променим това, да катализираме процеса по производство на протеина.

В последно време работата Ви е съсредоточена върху това как човешкият организъм изгражда устойчивост срещу вирусите. Разкажете ми малко повече. 

- Мисля, че сме на път да създадем поне един организъм, който да е устойчив срещу всички вируси. Това би могло да стане чрез промяна на генетичния код. Нашата цел е такава.

През последните две години човечеството се бореше с пандемията от COVID-19. Кои са уроците, които смятате, че трябва да си извадим от тази борба? 

– Мисля, че човечеството подцени пандемията. Трябва да имаме възможност за реакция дори и при по-лоши ситуации. За някои хора беше изключителна изненада колко неподготвени бяхме по отношение на маските, тестовете и ваксините. Смятам, че две неща трябва да бъдат достъпни постоянно, без значение има ли пандемия, или не - това са тестовете и маските.

Ако можехте да създадете идеалния човек, как би изглеждал той, какви биха били неговите гени? 

- Не мисля, че съществува нещо като перфектен човек. Ще дам пример с методите за придвижване. Велосипедите имат различни предимства в сравнение с танковете, обратното също е валидно. Сигурен съм обаче, че се нуждаем от разнообразие и широка палитра от възможности, които да правят живота ни по-добър.

Пожелайте нещо на зрителите ни, отправете някакво послание към тях.

– Надявам се, че ще ме гледат както млади, така и по-зрели хора. Това, което искам да им кажа, е да са вдъхновени, да бъдат любопитни. Да имат интерес към науката.