Учените са изчислили, че 25-килограмов чувал с чипс съдържа достатъчно нишесте, за да се произведат 213 тухли

Учените са изобретили нов вид „космически бетон“, направен от извънземен прах, който според тях може да се използва за изграждане на места за живот на Луната и Марс.

Материалът, наречен StarCrete, е два пъти по-здрав от обикновения бетон и позволява да се заобиколи необходимостта от транспортиране на скъпи строителни материали до места в космоса.

Екипът, който стои зад това откритие и е базиран в Университета в Манчестър, преди това е разработил бетонен материал, в който кръвта и урината на астронавтите се използват като свързващо вещество за марсианската почва. Това обаче се смята за непрактично в мащабни проекти.

Вместо това новият StarCrete използва картофено нишесте и щипка сол.
И двете са често срещани в космическите мисии и могат да свържат марсианския прах.

Тъй като ще произвеждаме нишесте като храна за астронавтите, беше логично да го разгледаме като свързващо вещество, вместо човешката кръв. Освен това настоящите технологии за изграждане все още се нуждаят от многогодишно разработване и изискват значителна енергия и допълнително тежко оборудване за обработка, като всичко това увеличава разходите и сложността на мисията.

д-р Алед Робъртс, научен сътрудник в изследователския център за биопроизводство на бъдещето и водещ изследовател на този проект.
StarCrete, според създателите си, не се нуждае от нищо от това и по този начин опростява мисията и я прави по-евтина и осъществима. А и така или иначе, астронавтите вероятно не искат да живеят в къщи, направени по метода с кръв и урина.

Учените са изчислили, че 25-килограмов чувал с чипс съдържа достатъчно нишесте, за да се произведе около половин тон StarCrete. Това са приблизително 213 тухли.
Солта, необходима за подсилване на материала, може да бъде получена от сълзите на астронавтите или от съединения, открити на марсианската повърхност.

Екипът е създал стартъп, наречен DeakinBio, за да продължи да подобрява и тества StarCrete. Според тях материалът има потенциал да се използва за сгради на Земята като по-екологична алтернатива на обикновения бетон.