Те обявяват, че живеем в епоха на големи промени и геоложки активности, които ще имат многобройни последици

От Везувий до Кракатау, супервулканите на Земята са причинявали глобално унищожение през цялата история, но това не е нищо в сравнение с предстоящите експлозии, казват учените в ново проучване на Националния център за атмосферни изследвания в Колорадо. Учените твърдят, че бъдещите изригвания могат да тласнат Земята към поредица от „години без лято“, успоредно с ефектите от изменението на климата, които намаляват способността на океана да смекчи тези въздействия, пише Daily Mail, цитиран от вестник Труд.

Изследователите правят прогнози според идентифицираните вулканични дейности, както и тяхната текуща честота, като се фокусират върху катаклизмични изригвания, като това в Индонезия през април 1815 г. Те откриват, че ако такова изригване се случи през 2085 г., последствията ще бъдат още по-катастрофални и с още по-голям глобален спад на температурата, обяснявайки как най-голямата разлика ще бъде причинена от промененото състояние на океана.

„Океаните имат голяма роля за смекчаване, но в същото време и за удължаване на охлаждането на повърхността“, казва ръководителят на изследването, д-р. Джон Фасуло.

Повторение от миналото

Откакто съществува метеорологична документация, 1816 г. наистина е най-странната от всички години. Нарича се още годината без лято с много необичайни метеорологични условия.

А именно, докато януари и февруари са донякъде стандартни, през март започва да става много студено. През април и май дъждът не спира да вали. През юни и юли сланите са нещо обичайно, а в Ню Йорк пада около метър сняг. Европа е засегната от огромна буря и много реки излизат от бреговете си. Всичко това нанася огромни щети на селското стопанство по света и цените на храните се увеличават десетократно. Въпреки че цялата планета е учудена от случващото се, хората упорито чакат лятото, което не идва, а просто продължава зимата, после идва есента, и пак зима, няма обяснение за това явление.

Едва през 1920 г. американският учен Уилям Хъмфрис излага широко приетата хипотеза за този климатичен феномен. Той открива, че вулканът Тамбору, изригнал през април 1815 г., е изпратил облаци от вулканична пепел в атмосферата. Голяма част от северното полукълбо е покрита с одеяло от прах и мръсотия, но едва през юни 1816 г. става ясно, че нещо не е наред. Студеното време през зимните месеци просто не е свършило. Мразовете удрят всички реколти, а настъпилият след това глад предизвиква социални бунтове, недоволства, унищожаване на цели общности и повишаване на престъпността.

Според много учени годината без лято е главният виновник за избухването на един от най-смъртоносните епизоди на тиф в историята. Тъй като студът парализира северното полукълбо, мусоните опустошават южното, подпомагайки разпространението на епидемията от холера, убивайки десетки хиляди хора.

Учените днес казват, че точно това е сценарият, от който трябва да се страхуваме, но и да се подготвим за него, като увеличаваме хранителните доставки и провеждаме точни измервания на вулканичната активност.