Природата намира начин да оцелее дори в най-замърсените райони на планетата

Близо четири десетилетия след най-голямата ядрена катастрофа в историята, науката продължава да открива изненадващи адаптации на живите организми в радиоактивната зона около Чернобил. Според последно проучване, публикувано в ScienceAlert, кръгли червеи (нематоди), обитаващи силно замърсени райони в Зоната на изключване, демонстрират изключителна устойчивост срещу радиацията.

Екип изследователи от Нюйоркския университет, ръководен от д-р София Тинтори, е събрал над 300 екземпляра от тези микроскопични организми от различни локации около бившата атомна електроцентрала. Детайлният анализ е показал нещо удивително – въпреки постоянното излагане на високи нива радиация, ДНК на тези червеи не показва признаци на увреждане.

„Това не означава, че радиацията е безвредна, а че някои видове имат вградени механизми за репарация", обяснява д-р Тинтори в интервю за Live Science. Тези генетични адаптации могат да се окажат ключови за разбирането на механизмите за защита срещу радиационни увреждания.

Дивата природа процъфтява в отсъствието на хора

Чернобилската зона на изключване се е превърнала в своеобразен природен резерват след евакуацията на местното население. Проучване, публикувано в Nature през 2023 година, потвърждава, че липсата на човешка дейност е дала възможност на множество животински видове да се възстановят и размножат, макар че някои от тях показват генетични аномалии.

Паралелно изследване от Университета в Принстън, проведено през 2024 година, е установило, че вълците в района имат мутации в гени, свързани с имунната система и раковите заболявания. Тези промени ги правят до 40% по-устойчиви на онкологични заболявания в сравнение с популациите извън зоната.

„Вълците са развили генетични механизми, които ги правят по-устойчиви на рак – това е изключително важно откритие с потенциални приложения в медицината", коментира водещият автор на изследването.

Екологичен парадокс с висока цена

Въпреки привидното процъфтяване на дивата природа, цената на този екологичен експеримент е висока. Според д-р Джеймс Бизли от Университета в Джорджия, около 40 процента от бозайниците в района продължават да показват хромозомни аномалии, а популациите на някои птици са намалели с до 66 процента.

Данните от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) показват, че непосредствено след аварията 134 работника са били диагностицирани с остра радиационна болест, като 28 от тях загиват в рамките на следващите четири месеца. Дългосрочните ефекти включват над 6000 случая на рак на щитовидната жлеза, свързани с радиационното замърсяване.

„Чернобил ни учи, че природата може да се адаптира, но това не оправдава рисковете от радиация", подчертава проф. Тим Муссо от Университета в Южна Каролина. Наблюденията от района могат да допринесат за развитието на нови методи за лечение на рак или при подготовката за космически мисии с висока радиационна експозиция.

Научните изследвания продължават да разкриват удивителните начини, по които живите организми се адаптират към екстремни условия, но и да напомнят за дългосрочните последици от човешките грешки в управлението на ядрената енергия.