В ранните часове на 26 април 1986 г., реактор номер 4 в атомната електроцентрала претърпява експлозия

38 години от най-тежката ядрена катастрофа в историята. В ранните часове на събота, 26 април 1986 г., реактор номер четири в атомната електроцентрала в Чернобил претърпява катастрофална експлозия, изхвърляйки облаци от радиоактивен материал. Аварията има опустошителни последствия.

По време на катастрофата през 1986 г. Украйна е част от Съветския съюз. Припят е град, построен за работниците в атомната електроцентрала и техните семейства. 200 000 души са евакуирани за часове.

Инцидентът идва, след като инженери в завода извършват тест, за да видят какво ще се случи при прекъсване на тока. Намалената мощност забавя турбините, които тласкат охлаждаща вода към реактора. С по-малко вода за охлаждане на системата, това, което остава, се превръща в пара, създавайки огромно налягане. Когато операторите разбират какво се случва, вече е твърде късно. Експлозията е толкова мощна, че изхвърля 1000-тонния стоманен капак на реактора - същото тегло като три пътнически самолет Боинг 747. Експлозията предизвиква и пожар, който гори неконтролируемо.

Според доклад на "Грийнпийс" от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. През 2011 г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.

В следващите дни мащабите на бедствието ще станат ясни. Изпратени са „ликвидатори“ - името, дадено на работниците, които помагат да се овладее експлозията и изложеното ядрено ядро. Ликвидаторите са изправени пред големи дози радиация, за да свършат работата си. Те включват пожарникари и миньори от близките райони.

Учените се страхуват, че може да възникне нова експлозия, която да произведе сила от три до пет мегатона и да изложи цяла Европа на огромно радиоактивно замърсяване. Работата на ликвидаторите е от жизненоважно значение за спирането на бъдещи експлозии. В резултат на действията им много от работници получават тежки здравословни проблеми от радиацията.

В дните след бедствието ръководството на Съветския съюз се опитва да прикрие инцидента. Въпреки това не след дълго други държави разбират, че нещо не е наред. Мониторинговите станции в Европа отчитат необичайно високи нива на радиация.

Длъжностни лица притискат съветите за обяснение и Москва в крайна сметка признава за аварията в Чернобил. Това предизвика международно недоволство по целия свят относно опасностите, породени от радиоактивните емисии. Последствията имат огромни политически и икономически последици. През следващите години Съветският съюз е подложен голям натиск и претърпява масивни промени.

Когато Чернобилската електроцентрала избухва не е засегнат само тогавашния СССР. Отровната радиация, която изхвърча в атмосферата, се носи над много европейски страни, включително България.