Международни учени официално обявиха наличието на първо пряко доказателство за съществуването на гравитационните вълни, предречени от Алфред Айнщайн преди 100 години.

Те представляват вълнения в космическото време-пространство, отзвук и доказателство за процеси в най-отдалечените места във Вселената. Преди 1,3 милиарда години две черни дупки се сливат и създават колебания, които са достигнали до Земята на 14 септември 2015 година.

Тук те са засечени от специална техника на Американската национална научна фондация.

(АННФ) "Това носи нов поглед върху небето, който ще разшири разбирането ни за космоса и ще доведе до неочаквани открития”, заяви Франс Кордова, директор на АННФ, който сравни откритието с решението на Галилео Галилей да насочи телескопа си към звездите.

Феноменът е засечен чрез два подземни детектора, разположени в САЩ и създадени да улавят малките вибрации на преминаващи гравитационни вълни.

Проектът, финансиран от АННФ, е известен като Лазерна интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (LIGO). От септември насам учените са потвърждавали данните, преди да ги обявят днес. „LIGO e акушерът в раждането на ново поле в астрофизиката”, заяви Кордова.

Гравитационните вълни са мярка за разтяганията в космоса. Те са ефект от движението на големи маси, които опъват тъканта на време-постранството – виждането на космоса и времето като единен и свързан континиум. Вълните се движат със скоростта на светлината и не могат да бъдат спрени и блокирани от нищо.

Според Айнщайн време-пространството може да бъде сравнено с опъната мрежа, която се огъва от тежестта на даден обект. Гравитационните вълни са като трептенията върху водната повърхност, когато в нея падне камъче или друго нещо я докосне.

До този момент учените успяваха да калкулират присъствието на гравитационни вълни, но никога не бяха наблюдавали пряко такива. Според Дейвид Шуумейкър, ръководителят на LIGO, засеченият сигнал е точно това, което учените са очаквали да видят, основавайки се на гравитационната теория на Айнщайн от 2016 година.

„Звуковата форма изглежда като чуруликане. То започва в ниските честоти, 20 или 30 херца, като тон от бас китара и само за секунда стига до 150 херца”, обясни Шуумейкър. Това отговаря на движението на орбитите на две черни дупки, които се приближават все по-бързо и в крайна сметка се превръщат в единен обект, добавя ученият. Двата технически комплекса, засекли феномена, се намират на 3000 километра един от друг, което потвърждава естеството му.

Откритието е фундаментално, тъй като черните дупки не излъчват никаква светлина, а сегашните астрофизически инструменти са основани на разчитането на светлината.

Новите данни и новосформиращото се поле за изследвания могат да помогнат за обяснението на формирането на галактиките и други големи материални обекти във Вселената, допълва Шуумейкър.