От последните антропогенетичните изследвания става ясно, че съвременният българин принадлежи към европоидната общност.

Това означава, че не се отличаваме особено по генетичната си същност от сегашното население на Европа.

Оказва се, че тюркският елемент е по-малко в нашия ген, отколкото се говореше, но са налице достатъчно убедителни данни, че сме от европоиди. Ако съпоставим в исторически план данните от идването на първите големи поселения по времето на хуните - 3-ти век от нашата ера, след това - на Аварския каганат и идването на аспаруховите българи по нашите земи, не може да не се търси връзка и с местата, от които идват, предаде БГНЕС.

От антропогенетичните изследвания наистина става ясно, че съвременният българин принадлежи на една европоидна общност. Това означава, че не се отличаваме особено по генетичната си същност от сегашното население на Европа. Това го доказахме с едно голямо изследване на живите хора у нас - 5300 души сме изследвали по 300 показатели, мъже и жени на възраст между 30 и 40 г. Те се вписват в средата на европоидното население на континента.

Разбира се, има разлики в нашия вид – по-тъмни сме, по набити, но такива се наблюдават в различните расови типове. Не може да се сравняваме със северните европейци по простата причина, че към 80% от нас са тъмнокоси, с по-матова кожа и т.н. И само 7% са чистите блондини. Но аз говоря за генетика, за този наследствен фактор, който съществува в човека, независимо от неговия външен вид.

Населението на Балканите, знаете, е място, през което минават различни групи от хора, от различни етноси, култури и религии. Тази шареност, която имаме и у нас е резултат от това. В този случай ние, учените, говорим за антропологична пъстрота.

И, все пак, на въпроса какъв е произходът на българите не може да се отговори със 100% сигурност, защото последните изследвания, които се провеждат в Института по антропология във Флоренция, все още не са приключили. Имаме изследвания, които се отнасят до нашите преки предци, т.нар. древни българи, известни като прабългари. Но разполагаме и с други, които се отнасят за времето преди тях - от 8-ми, 9-ти, 10-ти век. Тези данни показват една разлика от това, което досега се твърдеше в литературата. Но не бива да се злоупотребява много с антропогенетичните данни и затова е необходимо да се вземат предвид и фактите от историята, основно - от археологията.

Ще припомня и други любопитни факти - възстановявах образа на цар Калоян, на цар Самуил

Интересна беше работата ни върху костите от гроб 39 - това е гробът на цар Калоян, открит през 1972 г. до северната стена на църквата „Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново. Участвах в разкопките, а покойният ми колега Въло Вълов ги вдигна и ги изследвахме. Цар Калоян е една изключително интересна личност. Питат ни откъде сме сигурни, че това е неговият гроб, убит при обсадата на Солун през 1207 г.? Върху четвъртия пръст на лявата ръка е намерен златен 62 грамов пръстен с изобразен тигър, а надписът е разделен с християнски кръст. Това даде основание да приемем, още през 1973 г., че това, може да бъдат останките на българския цар Калоян. Имаме достатъчно археологически и исторически сведения, но нямаме преки доказателства за това твърдение. Между тях - Отец Паисий в „История Славянобългарска” пише в 1762 г.: и неговите барони, понеже много го обичаха, извадиха вътрешностите, осолиха тялото му, пренесоха го в земята му и го погребаха в манастира му „Св. Четиридесет мъченици”. Това е факт. Отец Паисий е използвал източници, които са много по-близки до неговото, отколкото до нашето време. Очевидно, има прекалено много съвпадения, но нямаме категорично доказателство. Това е предисторията, но аз се заех и направих по черепа образа на цар Калоян такъв, какъвто го знаете.

А гробът на цар Самуил е открит на големия остров в Преспанското езеро от гръцкия изследовател проф. Николаос Муцопулос. Имам гипсово копие от черепа на владетеля и така успях да направя възстановката на образа му. Интересното тук, което не е установено от гръцките изследователи, е, че той е наранен в лявата половина на лицето. Има две счупени предмишнични кости, което дава основание да се смята, че това е станало при боя на р. Сперхей, след което следва бавното, почти 400 километрово придвижване през планините, за да стигне до Охрид. И пак, с уговорката - нямаме 100%-ва сигурност, че това е неговият гроб.

Не е така при Чъргубиля Мостич от Преслав. Там, върху каменния блок пише: тук почива Мостич, който бе и чъргубоил при цар Симеон и при цар Петър и като навърши 80 г. , остави чългубилството, стана монах и в такова състояние свърши своя живот. Знаем времето на цар Симеон, знаем времето на цар Петър и ето за Мостич сме убедени, че е живял в първата половина на 10-ти век.

Винаги са ме питали как по един череп може да се възстанови образа на човека.

Точно с това се занимава науката антропология. Току-що излезе от печат второто, основно преработено издание на книгата ми „Антропология”, за което най-много ще се радват не само медиците и стоматолозите, но и студентите по биология. Антропологията е наука за човека - изучава го във времето и пространството, неговите индивидуални особености, разликата между двата пола, неговото развитие и произход, както и човешките раси. Ще си позволя да благодаря за тази книга на издателство „Класика и стил” и по специално на неговия директор г-жа Сариева за качествената и експресна работа по нея, както и за заслугите на Иван Сариев.

Точно в тази книга се описва как става това.

Първо, възрастта се определя по шевовете на черепа. А полът - по 16 белега на този череп. И най-категоричният белег за пола са тазовите кости. Независимо от сексуалната ориентация на индивида - тазът винаги е мъжки или женски, друг вид няма. Никакво вмешателство не може да доведе до промяна. Следват етапите на възстановяването на образа, което е един доста сложен процес, който трае обикновено около 6 месеца. Меките тъкани се градят с пластична материя, обикновено - восък. А най-трудната част е лицето - клепачната цепка, нос, устна цепка и др. За всички тези етапи са проведени множество изследвания с живи хора, с костен материал, на рентгенови снимки, така че не може да се измисли един нос без да се вземе пред вид носовата изрезка на горната челюст.

Дали има връзка тази дейност със скулптурата? Донякъде, но ние държим на достоверността - само и единствено.