Празникът 24 май да носи в наименованието си имената на светите братя Кирил и Методий.

Тази идея споделиха учени по време на обществено обсъждане, организирано от парламентарната комисия по образованието, след като Народното събрание прие на първо четене преди седмица празникът да не е на славянската, а на българската писменост и култура.

Раздвоение между учените има по въпроса дали изобщо да се прекръсти празничният ден. Близо 30 учени, историци и учители взеха участие в дискусията. На нея бяха поканени и министърът на образованието, както и културният министър, но и двамата не присъстваха, съобщи "24 часа".

24 май е първият български празник, който започва да се празнува с идването на учениците на Кирил и Методий, но като празник на славянските братя, заявиха част от учените и отбелязаха, че основен проблем е пропускът на имената на двамата братя в името на празника. Би се избегнал общоевропейският дух, ако празникът приеме названието "български", посочиха някои. И без това е един обичан български празник, който започва да се налага на ново с Възраждането.

Не само славянски народи са ползвали кирилицата. 30 000 български думи са били изхвърлени от румънския и заменени с латински и френски, за да се обнови езикът, обясни Лиляна Симеонова от Института по Балканистика към БАН. Доказателство е Трансилвания, където се пазят стъклени икони с надписи на български.

Преобладаваше мнението, че думата "славянски" трябва да остане в името на празника, защото в противен случай е възможно празникът да бъде взет от другите славянски народи. "Като премахнем славянската писменост от празника ни, ние ще дадем шанс на Русия и Сърбия да го узурпират", смята Александър Николов - преподавател в СУ. Българска писменост и славянската култура и Българската азбука и славянската писменост пък са други идеи, които се появиха по време на обсъждането.