Затворникът Костадин Илиев е изолиран в единична килия. Ще го съдят и за нападението.

Лятото е мъчителен сезон за хората с личностни разстройства особено когато са в местата за лишаване от свобода. Високите температури отключват агресията и автоагресията. Заради наказанията, които ги очакват, лишените от свобода предпочитат да насочват спонтанния гняв към себе си, защото за самонаранявания никой не налага санкции, пише 24 Часа.

Но има и друга порода хора - импулсивни, непредсказуеми, които не успяват да обяснят постъпките си. На пръв поглед са спокойни и нищо в поведението им не предвещава настъпващата буря.

Такъв е 34-годишният Костадин Илиев. Мъж, висок 178 см, със спортно телосложение, истинска бомба с часовников механизъм. 7 г. след като убива жена си с 34 удара с нож в главата и тялото, импулсивният му характер отново се прояви. От месец и половина мъжът, осъден на 18 г. затвор за смъртта на 23-годишната майка на детето си Диляна Георгиева, е изолиран в самостоятелна килия и чака да приключи разследването му за нападение на надзирател.

На 26 юли без причина и личен мотив Костадин наръга два пъти в ръката с вилица, изпилена като нож, служител на затвора по време на свиждане.

В 14,30 ч той бил посетен от свой братовчед от Перник, който му донесъл багаж. Разговорът вървял нормално, докато в един момент Костадин скочил и извадил от джоба си острието. То не било внесено с багажа, защото чантата била проверена предварително.

В пристъп на моментно умопомрачение Костадин се опитал да прескочи заграждението, което разделя затворниците от посетителите, но друг надзирател го повалил на земята.

Проявата му е напълно спонтаннаи безсмислена, защото не е опит за бягство, а удовлетворение на импулс, казват служители на затвора. Че не е опит за бягство, е очевидно, тъй като никой не бяга посред бял ден от централната сграда на затвора, наръгвайки надзирател.

Всяко престъпление има своята логика, но тя може да бъде обяснена от самия извършител. Извършителите рядко дават логична причина за стореното, защото никога не се знае в кой момент ще се появи необходимост от удовлетворяване на импулса, обяснява психоложката на затвора Ивелина Георгиева.

Хора като Костадин са непредсказуеми

Има затворници, при които се появяват индикации за настъпващата агресия и тя може да бъде предвидена, но не и при типажи като Костадин.

Името на родения в Перник мъж се появява за втори път в медиите на 26 юли, когато наръга надзирателя.

За първи път той става известен в края на февруари 2008 г., когато МВР пуска съобщение със снимка, че го издирва във връзка с жестокото убийство на Диляна Георгиева в столичния кв. “Овча купел”.

Младата жена е прободена34 пъти в белите дробове и лицето в дома си. Тя е открита от бащата на Костадин, който отишъл в жилището на бившата си снаха, за да върне внучето - 3-годишния Адриан.

За престъплението е заподозрян тогава 26-годишният бивш приятел на Диляна - Костадин, със средно образование, който по същото време излежавал в затворническото общежитие в Казичене присъда за грабеж, побой и кражби от жилища в провинцията.

По професия той официално се водел монтьор на селскостопанска техника, но никога не е вършил такава работа, а се препитавал от кражби

Според психиатричната му експертиза Костадин страдал от личностно разстройство (психопатия).

Въпреки това разбирал значението на постъпките си и можел да ги ръководи. Убийството на жена му не било резултат от физиологичен афект или болестна загуба на представата за

Част от проблемите му тръгнали в детството. Израснал в семейство с още двама братя, но почти без майка. За трите момчета се грижел бащата, който имал слабост към чашката. Майката често напускала семейството си. Според експертите Костадин често посягал към кокаина, което допълнително изострило проблемите в психиката му.

Той се запознал с Диляна в квартално кафене в “Овча купел” през 2004 г. Живеел през три спирки от блока на момичето. Държал се нахакано и успял да спечели сърцето ѝ.

След половин година Диляна забременяла и въпреки че близките ѝ въобще не одобрявали връзката ѝ, тя се събрала да живее с него. Най-голямото притеснение на семейството ѝ било, че младият мъж не работел, а разполагал с пари. Тя била бременна в 6-ия месец, когато полицията го задържала в 6-о РПУ заради кражби и грабеж.

През февруари 2005 г. Костадин бил осъден на 4 г. за грабеж в Тетевен и пратен в затвора в Ловеч. Докато бил в ареста, той опитал да пререже вените си и да глътне батерия. Надзирателите го описвали като невъздържан и арогантен, със сериозни проблеми с дисциплината, бил наказван много пъти.

Два месеца по-късно, през април 2005 г., Диляна родила момченце - Адриан.

Младата майка обаче изпаднала в депресия от криминалните изцепки, на бащата на детето ѝ. С дни не излизала от дома си, отказвала и да разговаря с когото и да било. След раждането решила, че е най-добре да започне нов живот, дори в началото записала момченцето на свое име. Костадин обаче изпратил декларация, че припознава детето, по майка си.

След 2 г. той бил преместен в затворническото общежитие в Казичене.

От лятото до края на 2007 г. Диляна заживяла с друг мъж, но после отношенията им се влошили и се разделили.

Костадин толкова бил обсебен от бившата си приятелка, че не спирал да я търси и да ѝ досажда. През зимата на 2007 г. те подновили връзката си и когато бил в отпуск от затвора, преспивал в дома ѝ.

За да не изпусне любимата си от контрол, веднага щом преминал на лек затворнически режим, Костадин успял да си уреди работа на строеж на метри от дома на Диляна в кв. “Овча купел”. Така редовно започнал да прескача при нея през деня, докато бил на работа. През един от отпуските му двамата даже отишли на излет с детето, но чувствата в сърцето на Диляна вече не били същите.

Това явно не останало незабелязано от Костадин и той започнал да я преследва. Когато не можел да се измъкне от работата на строежа, звънял през половин час по телефона. Една вечер се сбил дори с познат на Диляна и после отишъл да ѝ търси сметка, че се среща с други мъже.

На 25 февруари 2008 г., както всяка сутрин, пристигнал на строителния обект заедно с други двама затворници. Бил нервен, напрегнат, пушел много.

Той планирал да се срещне с Диляна по обяд, но не го свъртало на едно място и към 10 ч изчезнал от строежа, но след няколко минути се върнал, взел пари и кутия цигари и се запътил към дома ѝ.

Двамата започнали да се карат още от улицата Костадин сипел обвинения в изневери. Разпрата се вихрела пред 3-годишното им момченце.

В разгара на скандала по телефона се обадила майката на Диляна, но тя я помолила да се чуят по-късно, като й обяснила,че в момента разговарят с Костадин у тях.

Около 13,30 ч Диляна потърсила майка си, за да отмени уговорена среща с обяснението, че искала да си остане вкъщи и да си почива. Жената уловила тревожни нотки в гласа на дъщеря си, която ѝ казала, че с Костадин се карали. Майката поискала да говори с Костадин и го помолила да се виждат по-рядко с дъщеря й, защото не се разбирали.

След телефонния разговор конфликтът ескалирал до физическа агресия от страна на Костадин. Той хванал здраво ръката на Диляна и счупил раменната й кост.

След това взел кухненски нож от шкафа и започнал да мушка с него младата жена. Нанесъл ѝ общо 34 прободни и прободно-порезни рани по различни части на тялото - главата, шията, гръдния кош и ръцете, Диляна паднала на пода до входа на кухнята в жилището, където останала в напълно безпомощно състояние.

Окървавена била видяна от 3-годишния Адриан

“Мама я боли коремчето”, казало момченцето по-късно на дядо си. След убийството на жена си Костадин завел сина си в магазина, където работела майка му. Тя пък предала детето на мъжа си.

Около 17 ч той отишъл в дома на Диляна да върне момченцето. Още на входа забелязал кървавите следи

В кухнята безжизнена лежала младата жена. Тя починала в страшни мъки и страдания. Свекърът се обадил в полицията, не предполагайки, че извършителят е собственият му син.

За да инсценира грабеж, Костадин задигнал два мобилни телефона и лаптоп от дома на Диляна, които опитал да продаде. Два дни се укривал от полицията в софийско село, но на 27 февруари бил задържан.

На делото той признал вината си и така отървал доживотния затвор.

Момченцето дълго време посещавало психолог, за за забрави преживения шок, а седем години след жестокото престъпление Костадин отново се прояви и влезе в криминалните хроники.