„Защо да мамим младото поколение, нека си открием картите. Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме. Аз се радвам, че ти постигна вече тази истина. И заслужава ли този подъл народ да се трепим за него! Доде бяхме по-млади, иди-дойди; ами сега – станали сме по на четирийсет лазарника хора, трябва да помислим вече за себе си. Аман от сухоежбина! Туй борба обществена, идеали и не знам какви глупости – всичкото е бошлаф! Ето сега, като си подложиш на края на месеца торбичката, че като ти наринат хиляда и петстотин левчаги… Хубаво нещо, дявол да го вземе! Дръж се сега! Докопа ли кокала – дръж! Хич недей му мисли от чия кожа се дерат тия левчаги… Тупай брашнения чувал, майка му стара! Тупай! Той пуща…”  –  из „Бай Ганьо”.

Тъжни думи, изречени от образа на Бай Ганьо…Това е истината за политиците в България. За всеки, който се набутва във властта.

ПРОСТОТИЯТА И БАЙГАНЬОВЩИНАТА ГОРДО ШЕСТВАТ ИЗ ТЕРИТОРИЯТА И СЕ БИЯТ В ГЪРДИТЕ: БУЛГААААР! БУЛГААААР!

Дали заради петте века без собствена държава, дали заради някаква народопсихология, но българинът винаги смята обществените неща за глупости, а обществените блага – за свои. Неосъзнаващ общото, вторачен в мускалчетата на пояса и келепира.

Глух за операта във Виена, сляп за обществените норми, неразбиращ възпитанието и толерантността към другите.

Ето това е съвременният български политик – прост, продажен, невъзпитан, неразбиращ защо трябва изобщо да има правила за него, гледащ само келепира и насред потресените погледи на швабите, крещящ „булгааааар”. А Щастливеца тъжно гледа отстрани произведението си, докато то го убие!

Бойко Борисов, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Цвета Караянчева, Цецка Цачева, Цветан Цветанов, Петър Петров, стотици знайни и незнайни близнаци на героя на Алеко се подвизават из родината, правят избори по байганьовски и търсят келепира. И да припомня един култов пасаж от „Бай Ганьо прави избори”:

„– Хубава работа! Защо съм Ганю Балкански, ако няма да зная и този занаят. Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, тъй 40-50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: „Ха бакалъм! Да живее България!“ Хе-е! Тука ли си, Пенке ле!… Като накървят ония ми ти изпъкнали очи, като почнат да вадят от поясите ония ми ти ножове, да ги бучат по масите, като дигнат една олелия с ония ми ти прегракнали, дрезгави гласове – страх да те побие! Па земи, че поведи през нощта тази страхотия през сред града… Опозиция ли?… Дяволът не може да ти излезе насреща! Прекарай ги край къщата на някой противник… Мале мила! Като разтворят ония ми ти гърла!… От един сахат място да ги чуеш, мравки ще запъплят под кожата ти, като на таралеж ще ти настръхнат косите!… Па свикай селските кметове и писари, па им светни с очи, па им скръцни със зъби, па им посочи тия синковци… Избиратели ли?… – И сянката им няма да видиш!“

Простотията УБИВА! БУКВАЛНО!

ПАЗИ, БОЖЕ, СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА!

Елена Гунчева