Представяме ви едно интервю на Светослав Спасов с политолога Георги Киряков.

- Г-н  Киряков, как си обяснявате, че за наследник на Валери Симеонов, който скандализира обществото, бе назначен началникът на кабинета му Марияна Николова? Някаква демонстрация ли е това?

- В цялата ситуация има политическо късогледство. Не в самата простичка рокада, а в цялото поведение на Симеонов от началото на мандата. При определянето на политическите приоритети, във взаимоотношенията му с коалиционните партньори - и в малката, и в голямата коалиция. Не може основните му приоритети да са не като на вицепремиер на цялата държава, а на Бургаска област- намаляване на шума в даден курорт или пък личните битки с някакви хора от региона от миналото му на собственик на телевизия.

Наблюдавайки действията му досега, логично се стигна той да бъде сменен от шефа на кабинета си. Жената, която досега е отговаряла за дневните ангажименти на вицепремиера, вече ще отговаря за ангажиментите му пред избирателите. Толкова ли в НФСБ няма изградени през годините кадри, които да бъдат предложени за толкова сериозна позиция?!

- Явно няма...

- Вероятно няма. Аз само казвам каква е логиката на едно такова политическо действие. Вероятно няма, защото през годините те никога не са успявали да прескочат каквато и да е бариера. Тази партия няма капацитет, с влизането си във властта тя сериозно надхвърли възможностите си да управлява.

- Смяната на Симеонов слага ли край на напрежението сред управляващите?

-Може да се каже, че по някакъв начин е туширано. Но напрежението остава по други линии и се отварят нови фронтове в малката и голямата коалиция. Виждаме от първите изяви на Валери Симеонов в НС, че тази битка не е приключила. Става дума за взаимно недоверие и неприязън между две личности. Ясно е, че ще бъдем свидетели на продължаваща конфронтация между Симеонов и Волен Сидеров и в "Обединени патриоти" (ОП).

- Само Симеонов ли проявява политическо късогледство?

- Напрежението в ОП беше заложено още със създаването на коалицията. Тя не се появи заради истински каузи, а единствено с цел участие в разпределението на определен ресурс и задоволяване на властовия нагон на няколко човека. Красимир Каракачанов още в предишни опити да се съставят правителства показа, че мечтата му е да е военен министър. Въжделението му най-накрая се осъществи.

Втората цел на коалицията беше овладяването на патриотичната кауза. Ако не беше патриотично-популистката вълна, която заля Европа, трите партии нямаха шанс да влязат в парламента дори като ОП. Случайността помогна и на Симеонов, и на Каракачанов да осъществят мечтите си. Помогна и на Волен Сидеров да оцелее в политиката. Той до такава степен се е сраснал с участието си във властта, че вероятно ще изпадне в дълбока емоционална криза, ако е вън от парламентарния живот.

- Ако целта на Сидеров е да води листата на ОП за евровота, ще я постигне ли по този начин?

- Вероятно парламентът тесен за неговата душа е и вече иска на ниво Европа. Освен символно, аз обаче не мога да разбера желанието му да бъде водач на листа. В европейските избори първата позиция не гарантира сигурно влизане в ЕП. Спомнете си как на миналите избори Меглена Кунева бе водач, а там отиде Светослав Малинов. И втори, и пети да е Сидеров, той може да спечели евродепутатско място, ако получи достатъчно гласове. Затова мисля, че все пак въпросът е символен.

- А в обществото рокадата ще сложи ли край на напрежението и протестите?

- Обществото ще продължи да бъде напрегнато. Фокусът на гнева на хората вече не е нито Симеонов, нито дори изказванията му. Фокусът е, че България продължава да е най-бедната държава в ЕС, обедняването поради липсата на адекватно увеличаване на доходите, промените в данъците. Виждаме как бизнесът излиза и казва: "Ще увеличим заплатите от следващата година". Ако е имало как, защо не ги увеличихте досега? А ако няма предпоставки, както се оплаквахте преди протестите, защо обещавате, какво ще стане после? Ще фалирате ли? Последните действия  на работодателите показаха, че бизнесът абсолютно лицемерно реши, че трябва да тушира напрежението, като обещае в бъдеще време вдигане на доходите. Бизнесът се притича на помощ на държавата и заклейми протестите. Преди това пък говори срещу майките.

- Защо работодателите се разграничиха категорично от служителите си?

 - Обяснението е, че големият български бизнес е казионен. Не говоря за малките и средните и семейните фирми. Големият бизнес зависи от европейските субсидии и от обществените поръчки, които са под контрола на държавата. Едрият бизнес не би могъл да съществува на пазарен принцип, ако ги няма тези ключови за тях фактори. Бизнесът каза през последните дни на два пъти: ние сме с таз, която е на власт.      

Напрежението обаче не може да намалее, защото проблемите са огромни и в най-различни посоки. В здравеопазването - огромни, в образованието, в съдебната система. В България малко хора повярваха на констатациите в евродоклада, че у нас вече има независима съдебна система. У нас все още няма усещане, че е извършена сериозна реформа.

- Президентът Радев се намеси в конфликтите с няколко изказвания и вето. Чрез Цветан Цветанов ГЕРБ яростно го нападат. Кой печели от размяната на удари?

- Това е вторият политически сюжет, който се разиграва от доста време. Около президента се оформя втори властови център, съсредоточават се обществени, икономически и всякакви интереси. Това по никакъв начин не се нрави на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов. Ако досега той е успявал да концентрира почти цялата власт, то сега около Радев започва да се консолидира електорална мощ, която ерозира подкрепата за ГЕРБ. Това кара управляващите да изпадат в сериозна паника и душевен дисонанс. Това личи от опитите им по всякакъв начин да минимизират щетите. Всички тези интриги с колите на НСО, с жена му Десислава Радева, с катастрофата с баща му показват паниката.

Радев вече успя да се ориентира. В началото направи няколко малки тактически и стратегически грешки. Например влезе в излишна дискусия за комисията за самолетите, подхлъзна се да коментира и историите с жена си. Но се вижда, че се е ориентирал и подкопава сериозно основите на властовата конфигурация.

- Според много хора президентът говори доста общо и избирателно, като се има предвид, че е сред най-добре информираните хора в държавата. Вие какво смятате?

-От политологическа гледна точка президентът не би трябвало да е "про" или "анти" Бойко Борисов, а да поставя големите цели. Да посочва ключовите проблеми не е достатъчно, ние тях ги знаем. Те нито са от настоящото правителство, нито само то е виновно за тях. Картината на проблемния български преход е известна. От Радев очакваме да се занимава със стратегическата визия за бъдещето на държавата, да задава дневния ред за запазване на демократичните устои и изграждане на гражданското общество. А не да се ограничава до констатации - да, България е бедна, да, България е корумпирана.

- Как очаквате да продължи да функционира парламентът?

- Историята показва, че когато Сидеров се чувства застрашен за политическото си оцеляване, "Атака" минава в опозиция на управлението, което преди е подкрепяла. С голяма доза сигурност можем да кажем, че и сега ще постъпи така, ако не му се удовлетворят исканията. Кой ще го наследи като патерица на коалицията? Възможностите са две: ДПС, което е уж опозиция, но всъщност в ключови моменти крепи мнозинството, или пък "Воля", която е лесна за обработване. Видяхме, че искането за отнемане на имунитети направи хората на Марешки изключително меки и гъвкави при осигуряването на кворума, при гласуването на важни решения. Що се отнася до ДПС, тайното или явното взаимодействие с движението ще е на много висока цена за ГЕРБ. Първата сметка ще бъде платена при приемането на бюджета. ДПС винаги са искали по-голям дял от публичните финанси.

- Ще бъде ли възможно с всички тези зависимости ГЕРБ да изкара пълен мандат?       

- ГЕРБ видимо се притесняват дали ще спечелят предсрочни избори, а през 2019 г. ще се случат две важни неща - ще се разпределят 10 милиарда лева и ще се избира нов главен прокурор. За партията на премиера е изключително важно да участват и в двете неща. Мисля, че вътрешно в себе си те изпитват страх да не останат извън това раздаване, поради което ще се държат във властта на всяка цена. За мен това е единственото логично обяснение да говорят за изкарването на пълен мандат в този момент, когато ясно се вижда, че управлението с ОП ерозира подкрепата за ГЕРБ. То означава сигурна загуба на следващи избори. При тази ситуация, която се развива в момента, и при тези отношения в коалицията предсрочният вот е неизбежен. Дали ще е преди евроизборите, дали ще е с тях, дали ще е между тях и местните - това е без значение.

*Георги Киряков е политолог. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски". Специализира организационно развитие на партиите и изборни практики.