От два дни в публичното пространство и в медиите, вкл. и социалните, се вихрят размисли и страсти относно жеста на Валери Симеонов - заместник-председател на НС, показан от прозореца на третия етаж на сградата, към протестиращите долу. Дали било среден пръст или показалец. В сутрешните блокове бяхме детайлно запознати с тази парламентарна история. Да, точно така - парламентарна е. Както и тази за изказването на парламентариста Калин Вельов за "буквите" /не звуковете/, които при говорене на микрофон били опасни поради начина на произнасяне. И демонстрира опасността с ДПС и БСП, натъртвайки на П. Е, друг един парламентарист - Мустафа Карадайъ - председател на парламентарна група, отвърна с реплика за ПКП. И развеселената до този момент Председателка на НС, изведнъж посърна и тъжно отбеляза че това е "много грозно" и ще остави тази парламентарна реплика без коментар.

Постът ми е само за тези няколко факта. Проблемът е, че фактите от такова естество са твърде много и растат в геометрична прогресия. Да, простотията на високите обществени етажи у нас расте лавинообразно и вече повлича всички ни. Не зная дали ми е от възрастта или от учителското възпитание, което съм получила от родителите си, но вече не съм гневна, а ми става все по-мъчно, че нашите деца и внуци растат в тази крайно опростачена среда. Това е агресия, това е психически тормоз, защото простотията не само е издигната в ранг на норма, а скоро вероятно ще бъдат наказвани тези, които не я адмирират. Това, което описах, се случва с участието на НАРОДНИ представители. Е, това ли е еманацията на нацията? Срамно е, недопустимо е.

Идват избори. Нека всички, целеустремили се към банките на НС, да знаят, че носят огромен товар на гърба си и този товар се нарича отговорност. Включително и за начина на говорене, на представяне в обществото. За да си истински НАРОДЕН представител, трябва рационалния, емоционалния и социалния ти интелект да са на изключителна висота. Тогава няма да бъдем принудени да гледаме сценки като гореописаните. Те са срамни и обидни за българския народ. Аз съм част от този народ, гордея се с това и няма да се примиря и да подминавам мълчаливо. Не желая да убивам простака с мълчание.

И последно - Парламентаризъм и Простотия започват с една и съща буква. И с това се изчерпва общото между тях.

Цветеслава Гълъбова