Истината за трагичния инцидент на столичната улица "Алабин" през 2006 година няма как да бъде установена заради действията на Столичната община и бездействието на разследващите.

Това става ясно от мотивите към присъдата на Софийския апелативен съд, с която всички подсъдими са оправдани, пише Mediapool.

"Органите на досъдебното производство са положили необходимите усилия да не бъде установена обективната истина по делото, като дълги години не са извършвали никакви процесуално-следствени действия или пък извършените се отличават с непрецизност, повърхност и непълнота", се казва в мотивите.

Другата причина е "прибързаното, необосновано и противозаконно разчистване на мястото на произшествието", възложено от държавни органи без разрешение на прокуратурата. Разчистването бе извършено без разрешението на наблюдаващ прокурор, а по заповед на тогавашния зам.-кмет на София и бъдещ вътрешен министър Цветан Цветанов.

За съдиите е "напълно неясно какво е наложило прибързаното премахване на следите от евентуалното престъпление".

Така Софийският апелативен съд потвърди оправдателната присъда за четиримата подсъдими за трагедията на столичната ул. "Алабин", при която загинаха 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. През септември 2006 г., стара сграда в центъра на София рухна и затрупа двете момичета в колата им. Делото започна на първа инстанция 10 години по-късно.

На съд бяха предадени собственикът на сградата Георги Кирчев, инж. Петър Петров, контролирал ремонта, управителят на фирмата за инвестиционен контрол Николай Симеонов и строителят Манчо Антонов. Преди година Софийският градски съд оправда подсъдимите с аргумента, че сградата е рухнала от старост и липса на грижи.

Прокуратурата имаше свидетелските показания на работника Николай Александров, който твърдеше, че във фаталния ден собственикът на сградата Кирчев им е наредил да срежат носещите релси на сградата, което било направено. Часове по-късно работниците чули, че зданието скърца и побегнали, а малко след това фасадата рухнала.

Показанията на Александров се появиха по делото не по инициатива на разследващите. Той бе открит от майките на двете загинали момичета година след инцидента. При разпита си пред съда той се отрече от казаното и заяви, че бил заплашван.

Сградата на ул. "Алабин" 39 е била построена през 1914 г. по тогавашната система "пруски свод" с носещи външни и вътрешни стени, а плочите са от стоманени релси "двойно Т" с бетонен пълнеж между тях.

По време на бомбардировките през Втората световна война понася директен удар от бомба, но са разрушени само покривът и мансардният етаж. През 1948 г. е национализирана, а след 1989 г. - реституирана. Тогава започват спорове за собствеността и поддръжката. Всички виждат течовете и падналата мазилка, но почти никой не прави нещо по въпроса.

Експертите по делото откриват множество конструктивни недостатъци в постройката. Рухналата южна фасадна стена е проектирана с "неудачни конструктивни решения", пише в мотивите. Укрепена е с носеща стена само в единия си край, била по-тънка в горния си край, отколкото в долния и затова имало опасност от огъване, имала много отвори за прозорци, витрини и балкони, което допълнително я отслабвало и освен това цялата сграда нямала достатъчно добра тухлена връзка със съседните здания.

"С оглед на всички тези конструктивни недостатъци експертите приемат, че възможността за авария и то именно на южната фасадна стена е била заложена още при проектирането и строителството на сградата през 1914 г.", се казва в мотивите.

Друга причина за рухването е дългогодишната липса на грижи за имота, установява съдът.

Всички тези констатации на експертите обаче не са направени на база огледи, а само по документи. Причината – само ден след струването на южната фасада строителна фирма доразрушава останките на сградата и извозва отпадъците. Това е поръчано от Столичната община. Металните греди от плочите са нарязани с оксижени и откарани в двора на Националната следствена служба. Впоследствие се оказват напълно безполезни.