Адриан Антонов: Тази вина няма да ме остави цял живот!
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 3
Не искам да се оправдавам, искам прошка от близките на Ани и Явор
До дни се очаква съдът да се произнесе по делото, образувано срещу Адриан Антонов – подсъдим за смъртта на Ани и Явор. Припомняме, че двамата бяха убити на бул. „Сливница“ в София.
Делото стартира тази седмица. То ще се гледа по съкратената процедура, тъй като Адриан се призна за виновен. Подсъдимият твърди, че е готов да понесе наказанието, което заслужава, но се надява на втори шанс, защото не смята, че затворът ще го направи по-добър човек.
„Аз знам, че съм виновен. Яде ме отвътре, че точно аз съм причината някой да загуби живота си. И то не е един, а два души. Знам, че тази вина няма да ме остави цял живот, ще бъде с мен докато не умра, но бих искал втори шанс“, казва Адриан, предаде bTV.
„Това е един осъзнат млад човек, който е напълно наясно какво е станало и какви са последиците от това неразумно шофиране“, обяснява адвокат Димитър Марковски.
„Просто ще разчитаме на максимално справедлива присъда спрямо закона, който действа към момента, в който се случи катастрофата и загубихме децата си“, настоява обаче майката на загиналата Ани.
Обвинението на Адриан Антонов е за причиняване на смърт по непредпазливост. На 8 май 2023 г. той блъсна и уби на пешеходна пътека годениците Ани и Явор. Тогава младият шофьор беше на 18 години с книжка от почти два месеца.
Тестовете показаха, че не е бил под въздействие на алкохол и наркотици, но е карал с превишена скорост – вместо с разрешението 50 км/ч е шофирал с малко над 100 км/ч. В първото си интервю преди няколко месеца той разказа за тежкия инцидент.
„По едно време усетих, че колата спря. Излязох, колата се беше блъснала в стълба. Виждам тяло на някакъв човек и не знам къде се намирам, не знам какво да правя. Някакви хора идват и започват да викат, да крещят: „Какво се случи? Какво се случи?“. По това време някой вече беше звъннал на 112 и аз осъзнавам, че всъщност има още един човек, който е потърпевш“, обясни Адриан.
Днес си дава сметка, че е допуснал грешка и много съжалява. Не очаква някой да си промени мнението за него, но държи да кажа, че знае, че е допуснал голяма грешка.
„Това, което съм направил, не е редно и дори няма някаква причина, която да дам, която да е със стойност. Бързал съм за вкъщи. Не търся нещо, за да се оправдавам, просто да кажа: Съжалявам“, пояснява подсъдимият и допълва, че иска прошка най-вече от близките на Ани и Явор.
„Според мен е важно да се чуе, че не се мисля за оправдан. Просто искам да изкажа съболезнованията си“, казва още Адриан.
Няколко месеца след това делото за трагедията влезе в съда. Час преди началото на съденото заседание близки и познати на 24-годишната Ани и 22-годишният Явор се събраха пред сградата на съда.
„Това не е протест. Просто искаме справедливост. Би трябвало да има рестрикции към извършителите на престъпления“, категорична е майката на загиналия Явор – Анна Стоянова.
Година и два месеца след катастрофата, близките на Ани и Явор за първи път срещнаха очи в очи обвиняемия за убийството на децата им.
„Не успях да се видя с родителите на Ани и Явор, въпреки че исках да изкажа съжалението си. Направих го пред съда, за да може те да чуят, че истински съжалявам за това, което се е случило“, казва подсъдимият.
Той признава, че се страхува. „Най-вече, защото отново съм в съдебна зала, че отново има камери, отново има хора, които са наранени“, пояснява Адриан.
Докладвай този коментар за нередност
×Шшшшшш: Око за око,зъб за зъб!@@
Докладвай този коментар за нередност
×русенец: "Знам, че тази вина няма да ме остави цял живот, ще бъде с мен докато не умра, но бих искал втори шанс“. Ще е добре присъдата да бъде максимално справедлива, а вторият шанс да е след излежаването и. В крайна сметка ти не си дал втори шанс на тези, които уби. От друга страна една присъда освен наказание за извършеното престъпление и възмездие за загиналите , има и възпиращ/възпитаващ ефект към останалите джигити, които не спазват законите на физиката.
Докладвай този коментар за нередност
×Ти ги уби: И нищо не може да се промени.Живей си с "чувството"за вина, ако имаш съвест.Закъсняло разкаяние.Не ни занимавай със себе си.