Девиз на циганския автономен район „Надежда“, някога в Сливен.

Гражданската война, водена със средствата на битовата етническа циганска престъпност, получи своя лозунг. Получи своя девиз. Политическо изражение.

Репортаж на Миролюба Бенатова, по следите на една от най-младите родилки в сливенската циганска махала, иронично наречена „Надежда“.

По-право циганската автономия, наречена „Надежда“.

Показателно и недвусмислено отношение на населението от автономията, към „пришълците“ с камерата. Които са дошли „неканени“. И ходят по „техните“ улици. Без да искат разрешение. От „местните“.

Много ясно се откроиха основните „тези“ за обитателите на автономията, цитирам :

„Я напуснете квартала, да не взема патлака“.

„Нямаме средства да гледаме толкова деца, ама тя държавата нали затова дава пари“.

„Правим деца, защото няма с какво да се занимаваме“.

„За българите трябва да важи закона“.

Наглост, дебелоочие, вулгарност, простащина, неуважение към обществото.

И най-важният, най-показателният момент – тълпа малки циганета, момичета и момчета, които показваха средни пръсти и, каквото там имат, и крещяха „Българите на кайма“, и „Българите на сапун“.

Толкоз. За всички, които си навират главата в задника и се правят, че няма „цигански“ проблем в държавата. За тези, които твърдят, че ние сме „расисти“ и „ксенофоби“, защото говорим за този проблем.

За етническата, битова, циганска престъпност. За фалшивото им образование. За житейската и трудова непригодност на обитателите на циганските автономни райони в държавата ни. За това, че те наричат педофилията си „традиция“. И продължават да я практикуват масово.

Затова, че законите на Република България очевАдно не важат на територията на циганските автономии.

За това, че някой е разказал на „бъдещето на нацията“, което се кривеше и жестикулираше вулгарно, брутално и невъзпитано, че българите трябва да се правят на кайма. Защото надали това изречение са го чули и видели от „сексовете“(цитат), които гледат по цял ден, защото „нямат какво да правят“. По думите на една от родилите на 14 години.

Това значи, че в тази, вероятно и в други автономии се обсъжда възможността българите да бъдат правени на кайма и на сапун. При това от възрастни, при това в присъствието на наследниците им, горди носители на цигански практики, традиции и обичаи. 

Пак повтарям този лозунг – „Българите на кайма“. Той вече е в действие. На кайма бяха направени стотици обикновени, почтени, трудолюбиви българи - възрастни хора, млади момичета, че и корави мъже, имали лошия късмет да се срещнат с представителите на автономията и техните брадви, колове и лопати. За по 5, 10, 20 лева или просто от злоба.

Какво е това? Цигански расизъм? Циганска ксенофобия? Апартейд?

Да, това. Това означава лозунгът „Българите на кайма“.

И тук очаквания въпрос – „Какво правите вие?“. В рамките на закона – предлагаме промени в Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, Закон за контрол над общоопасните средства, Кодекс за социално осигуряване, Семеен кодекс, ред други нормативни актове, засягащи „инвалидните“ пенсии, образованието, трудовата и образователна „повинност“ и прочее и прочее. Това е нашето законодателно предложение с цел смазване на бруталната етническа циганска престъпност.

Тези промени трябва да се приемат и приложат. Със съгласието на цялото българско общество. Всичко друго ще означава разгаряне на тлеещата гражданска война по границите на циганските автономии.

Гражданска война, която няма да чуете или видите да е осъдена от Красимир Кънев и останалите грантови и саксиени „правозащитници“. Както и няма да чуете коментар от Красимир Кънев по темата „Българите на кайма“.

Аз лично нямам съмнение какво да правя, ако някой цъфне на прага ми, с намерението да ме направи на кайма. Съветвам настоятелно, всеки, който не желае да бъде направен на кайма, да се подготви по темата.