4. Цезарово сечение - оперативна техника

Цезаровото сечение е операция, за извършването на която се използват няколко техники. (В първачата част на статията можете да прочетете за индикациите за цезарово сечение) Най-широко използваната от тях се изпълнява в последователността:

Прави се напречен кожен разрез на 2 см над симфизата. Той не бива да е по-къс от 15 см, за да не затрудни изваждането на плода през него. Прерязват се подкожната мастна тъкан и фасцията на коремните мускули, париеталният и висцералният перитонеум.
Отваря се матката – прави се трансверзален разрез в областта на истмуса й с дължина 3-4 см. Разширяването на получения отвор, през който ще се извади плода, продължава по остър или тъп начин.

Операторът проверява дали размерите на разреза са подходящи за преминаване на плода. Отваря се околоплодният мехур и се аспирира неговото съдържимо.
При главично предлежание на плода операторът вкарва пръстите и дланта на ръката си като ги разполага между предната маточна стена и главичката на плода. Целта е чрез повдигане и флектиране тилът на плода да се постави в линията на инцизията. Едновременно с това асистентът в операцията повдига горната част на разреза, а с другата си ръка упражнява натиск върху фундуса на матката – с тези действия подпомага екстракцията.

След изваждането на плода се екстрахира плацентата. Това става или мануално – с ръка през разреза, или чрез дърпане на пъпната връв. Плацентата винаги се оглежда внимателно за целостта й поради риск от разкъсването й и задържането на части от нея в матката.
Проверява се проходимостта на цервикалния канал със специални инструменти. Това е необходимо условие за свободното изтичане на кръв и лохии в постоперативния период и предотварятване на усложнения.

Последният етап на операцията е възстановяване целостта на матката и предната коремна стена.

5. Какви са усложненията на цезарово сечение?

Кръвозагуба – това е най-честото усложнение на операцията. Средното количество е 500 мл. Рискови фактори за увеличено кръвотечение са: плацента превия, прием на антикоагуланти и антиагреганти, затлъстяване, преекламспия и др.
Травми на пикочния мехур и червата – рядко срещани усложнения, дължащи се на нараняването им при отваряне на перитонеума или по-енергичното екартиране по време на операцията;Травми на уретерите – често усложнения при извършване на хистеректомия след екстракция на плода;

Ендометрит – диагнозата на това усложнение след цезарово сечение е затруднена поради забавената инволюция на матката. Болките и тежестта ниско с корема са нормални след операцията. По-високите стойности на температурата се дължат на резорбция на кръв в перотинеума или на задръжката на лохии. Ендометритът днес не е често усложнение поради въведената антибиотична профилактика;

Перитонит – причинява се от силно вирулентни и резистентни щамове микроорганизми или задръжка на лохии. Поради профилактиката с антибиотик в следоперативния период клиниката на перитонита е нетипична. Изходът най-често е лапаротомия и отстраняване на матката;
Венозна тромбоза – пуерпералният период заедно с фактори като затлъстяване, обездвижване и напреднала възраст са рискови за развитието й. Предполага се при оплаквания отстрана на жената като болка в единия крак, оток и разлика в обиколката на двете подбедрици. Нелекуването й може да доведе до развитие на животозастрашаваща белодробна тромбемболия в постоперативния период;

Септичен миометрален тромбофлебит - тежко усложнение, дължащо се на образуване на тромби и тяхното инфектиране. Манифестира се на 1-вия или 2-рия ден след цезарово сечение с прогресивно влошаване състоянието на жената, дължащо се на попадане на тромб от матката в кръвообращението;

Субфасциален хематом – дължи се на нарушение на кръвосъсирването или недобра хемостаза. В началото клиниката е оскъдна. След няколко часа жената започва да се оплаква от болка ниско долу в корема, която не се повлиява от аналгетици. При палпация се установява мека формация.
Инфекциозни усложнения на оперативната рана – поради антибиотичната профилактика това усложнение е сведено до минимум. Среща се обаче при жени с диабет, при дълъг болничен престой, анемия, кортикостероидна терапия. Клиниката се появява около 3-4-ти ден със зачервяване, оток, локална болка и температура.

6. Грижи за жената в следоперативния период

След приключване на операцията жената се превежда в реанимация или в стая за събуждане, където редовно се следи тонусът на матката чрез палпация и кръвотечението от гениталиите. Следят се също и пулс, артериално налягане, диуреза и температура. Тези показатели се отчитат на всеки час в първите 4 часа след операцията, а след това на всеки 4-ти час. Извършва се и антибиотична профилактика. Времето за нейното започване е преди екстракцията на плода и най-късно 2 часа след оперативната интервенция. При нужда се дават обезболяващи.

Жената е с уретрален катетър,който не се отстранява до 12-тия час. Храненето може да започне след 8-мия час. Раздвижването става на следващата сутрин след операцията, първо с леки гимнастически упражнения в леглото.

Ранното раздвижване е необходимо за профилактика на венозните тромбози, емболии и сраствания на матката с околните структури. Следи се за спонтанна дефекация и при липса на такава до третия ден се дават необходимите медикаменти. Ежедневно се инспектира оперативната рана.