1916 г. корабът-близнак на „Титаник” - лайнерът „Британик”, попада на мина в Егейско море и потъва.

От 1300 души екипаж и пасажери, които били на борда на най-големия кораб във флота на британската корона, загиват 30.
Историята на „Британик” тръгва от корабостроителницата „Харланд и Волф” в Белфаст.

След потъването на „Титаник” компанията собственик „Уайт стар лайн” укрепва допълнително другите два луксозни лайнера „Британик” и „Олимпик”. Корпусът става двоен, подсилват се машинните отделения и котелните помещения и водонепроницаемите прегради от шест стават 15.

Увеличава се и броят на спасителните лодки. Със своите 48 158 тона и дължина 269 м корабът изглежда още по-голям и могъщ от „Титаник”.

Предназначен е за гражданско плаване, но на 13 ноември 1915 г. Адмиралтейството го реквизира и го превръща в болница.

Пребоядисан в бяло, с огромни червени кръстове и хоризонтално зелено райе, лайнерът получава и ново име ¬ „Кораб болница на Нейно Величество”. Начело на командването е капитан Чарлс Бартлет.

След пет успешни курса до Близкия Изток и обратно до Обединеното кралство, транспортирайки болни и ранени, „Британик” отплава на последното си пътуване от Саутхемптън за Лемнос в 14.23 ч. на 12 ноември 1916 г.

Пет дни всичко се движи в обичайния ритъм, но на шестия нещата се обръщат. На 21 ноември сутринта корабът доближава гръцкия остров Киа.

В 8.12 ч. мощна експлозия разтърсва „Британик”. По това време лекарите и медсестрите закусват в трапезарията, а капитанът е на мостика. Медиците се отправят към болничните помещения, а Бартлет заръчва да се затворят преградните стени за водата и изпраща сигнал за помощ.

От мостика той вижда отлично пораженията - става ясно, че експлозията в дясната част на кораба е повредила водоустойчивите прегради и четири отсека светкавично се пълнят с вода.

Само две минути след взрива петото и шестото котелно помещение започват евакуация. За минути положението на кораба е същото, каквото при „Титаник” един час след сблъсъка с айсберга.

Капитан Бартлет вижда на три мили брега на остров Кеа и решава да предприеме последно отчаяно усилие ¬ да доближи кораба до брега. В този момент екипажът му изпълнява заповедите безпрекословно.

Няколко стюарди обаче предизвикват паника и опитват да превземат спасителните лодки. Така в 8.30 ч. започват спускане на две лодки от поста на офицер Дейвид Лоус без негово разрешение.

Лодките обаче плясват силно във водата, водовъртежът от витлата на кораба ги засмуква към машините и вместо спасение настава кървава баня.

Бартлет, виждайки, че водата нахлува по-бързо, когато „Британик” се движи, нарежда спирането на машините. Секунди преди третата спасителна лодка да стане на трески витлата спират и хората са спасени.

В 8.35 ч. капитанът официално дава заповед на екипажа да спусне лодките. В 9.07 ч., само 55 минути след експлозията, „Британик” потъва. Ранените и моряците обаче вече са в лодките. Първа помощ им оказват гръцките рибари от остров Кеа.