Мехмед Ялъм се пенсионирал от завод "Мадара" и вече има време за студентство.

Приет е да учи любимата история в Шуменския университет, опростиха му таксата за първия семестър, разказва вестник "Труд".

Той е млад пенсионер и вместо да виси по градинки и кафенета, решил да сбъдне своя стара мечта. Да завърши висше образование по любимия предмет от училище историята.

58-годишният Мехмед Ялъм от село Градище вече е приет в специалност "история и турски език" в Шуменския университет "Еп.Константин Преславски". Засега се очертава да бъде доайен сред първокурсниците.

Покрай явяването на изпита и записването, вече е претръпнал, че състудентите му ще бъдат на възрастта на дъщерите му. С нетърпение очаква 12 септември, когато стартира учебната година във ВУЗ-а.

"Повечето мои набори, като се пенсионират, гледат да си намерят работа като пазачи. Може би пенсиите им са малки. Моите 450 лв. са ми горе-долу достатъчни. Аз не искам да работя, а да уча", решително заявява студентът. Наработил се е, има стаж 40 г. все в завод "Мадара" защото започнал още на 17. Бил е автомонтьор, шлосер, водач на мотокар...

Много си обичал работата, но през цялото време меракът му бил да учи история, а не само да поглъща любителски исторически четива.

Веднъж вече Мехмед е бил приеман в университета. През 1995 г. и той, и съпругата му Юке станали студенти. За работника задочник обаче, ходенето на очни занятия се оказало изморително. Случвало се двамата съпрузи да карат общи лекции, а Юке виждала как Мехмед едва се спасява от дрямката. "На работа ли да ходя, на училище ли?"- питал се Мехмед. Родителите му се разболяли, дъщерите също били малки. За капак от разтуреното ТКЗС им върнали животни. Така зарязал студентството и отстъпил на съпругата тя да учи.

И до днес Юке е секретар на читалището в близкото до Шумен село Градище и негов библиотекар. "Напуснах, но си казах - все някой ден ще продължа", спомня си Мехмед.

Досега къде на шега, къде наистина в дома им все се говорело как таткото ще следва, като се пенсионира. Дъщерите му даже настоявали, че те ще го издържат, както той е устоял и двете да станат висшистки. Така до юни тази година, когато голямата Емине/32г./ го завела в университета.

Завършва магистратура, трябвало да подаде молба за изпит. Предложила му да влязат в бюрото за информация и започнала да разпитва за предлаганите срециалности. "Ти ли ще учиш?", интересували се служителите. "Не, баща ми" - изненадала ги тя. На младия пенсионер не му трябвало много навиване, бързо написал в документите три желания. А на 5 юли бил изпита. Имал седмица време да си опресни знанията. Юке веднага пренесла десетина книги от читалищната библиотека, но Мехмед разчитал най-вече на един изпитан учебник за 11 клас по история.

Като кандидатствал първия път му се паднало Априлското въстание, развивал тема. Сега модата с тестовете му се виждала по-лесна.

Сутринта в двора на университета се изненадал от навалицата. С един студен за подкрепление били по трима. Майки, бащи, приятели. А Мехмед сам. Като отворили вратите, бдителна служителка съзряла прошарената му глава и го стопирала - "Вие накъде?" "На изпита", обяснил кандидат-студентът и показал документ с входящ номер.

Три часа време за 17 въпроса му се видяли доста. Едва дочакал да изтиктакат задължителните 60 минути, за да излезе. Имало въпрос да се напишат 3 генералски имена на участвали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Той изредил 4-5. Още вечерта дъщерите проверили резултата по интернет. Татко им изкарал добър 4, колкото и през 1995 г. Явно знанията му са бетон. Веднага отишъл да се запише. За пенсионера било добре дошло, че му опростили таксата от 175 лв. за един семестър.

Оказало се, че ВУЗ-ът тази година прави реверанс към приетите в 15 важни специалности. Още повече се зарадвал като взел в ръце студентската лична карта... "Някои хора ми се чудят за какво отивам да уча. Такива ги питам - а на теб пречи ли ти? Правя го за обща култура! Докато е жив човек, все се учи. Нямам намерение да ставам учител. Нито пък да правя кариера и да раста в йерархията, като доцент, професор...", смее се Мехмед. И отсича: "И на 58 години не е късно да си студент!" Смята да го докаже през следващите 4 години редовно обучение. Лекциите не го плашат, защото пише бързо. А паметта му е изключително услужлива за исторически дати. Допреди дни Мехмед смяташе, че два пъти по-младите състуденти ще го превъзхождат с компютърната си грамотност. Вече е изкарал начален едноседмичен курс в Регионалната библиотека в Шумен за читатели от категорията "55 +". Съпругата му Юке също обещава до есента да му помогне да усъвършенства уменията си. Когато се пенсионирал миналата година, нейният подарък за четящия мъж бил абонамент за три вестника.

Повече от видно е, че Юке се гордее с успехите на мъжа си и двамата заедно подхващат темата за другите дипломи на Мехмед. След осми клас на село, постъпил в Машинотракторното училище в гр.Нови пазар. Там за 2 г. придобил професионално техническо образование. Постъпил в "Мадара", а после го взели войник в строителни войски. Изкарал служба 2 г. и 3 месеца, справил се и с школа за младши сержанти. Казва, че е благодарен за всеки ден казарма, научил се на ред, дисциплина, отговорност. Щом се върнал в Шумен, постъпил във вечерна гимназия, за да завърши средно. Тогава се оженил и Юке дори му ходела на родителски срещи. Държал матури и завършил с 5,35 успех. После решил да запише още едно вечерно - Механотехникума в Шумен, откъдето излязъл среден техник в машиностроенето и професионален шофьор.

"Не съм учил, за да трупам дипломи, образованието ми беше полезно и важно в работата. Уча, за да знам", обяснява Мехмед. Смята, че и сега се заема с нещо много полезно. Със сигурност, който познава историята добре, не я тълкува превратно. Познатото минало често е ключ в нерешими настоящи проблеми, обяснява Мехмед. Никак не е зле и политиците ни да знаят повече за подхода на държавници като Цар Симеон и Стефан Стамболов, разсъждава студентът.

На младите обаче не им се учи много история, записват специалности, които да им "дадат бизнес, пара да падне". Мехмед не ги укорява, само ги съветва, в който и ВУЗ да ги приемат, да попиват знания от преподавателите, да не си губят времето. Защото колкото и реномиран да е университета, всичко зависи от желанието на човека да се образова.

В селото вече се е разчуло, че Мехмед е студент. Директорката на местното училището Румяна Панайотова дори го кани да си кара педагогическия стаж при нея, а като завърши да преподава.

Засега Мехмед смята да се ограничи в разказване на историята пред двамата внуци и пред приятели, на които им е интересно.
Прапрадядо му е участвал в Балканската война, стигнал чак до Чаталджа. Затова се е съсредоточил върху този период от българската история.

След сбъднатото студентство, умът му е в предстоящите чествания на 100 г. от Тутраканската епопея и освобождението на Добруджа. Трима от село Градище са загинали там, един му е роднина. През 1916 г. му се родило дете, тръгнал за фронта и след месец дошла черна вест. Мехмед иска да се поклони пред мемориала, а може да открие сред хилядите и имената на съселяните.