Още в първите дни на новата година стана ясно, че 2016-та ще мине под знака на президентските избори.

Очакванията, че в обръщението си към нацията на 31 декември Росен Плевнелиев ще съобщи дали ще се бори за нов мандат, не се състояха, коментира Блиц.

Затова пък още на 1 януари премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов заговори за тези ключови избори, които ще бъдат в края на октомври или началото на ноември.

Той даде да се разбере, че по никакъв начин няма да допусне Плевнелиев да прави трето служебно правителство.

Мотивира се, че през това време в буквалния смисъл държавата ще бъде блокирана – няма да има еврофондове, отново ще се развихри контрабандата и вместо да влизат пари в държавната хазна, ще потъват в джобовете на олигарсите.

Бойко Борисов бе категоричен, че няма да се кандидатира за президент.

„Целта ни е 4-годишният мандат на правителството. Ако другите партии се дръпнат и ни оставят сами, тогава ще водим друг разговор”, заяви той през bTV, с което все пак остави отворена врата и за себе си.

Премиерът даде да се разбере, че ако Радан Кънев и депутатите от ДСБ и гражданската квота, разрушат коалиционното единство е възможно лично той да влезе в битката за държавен глава.

Лидерът на ГЕРБ дипломатично се измъкна от въпроса дали партията му отново ще заложи на Росен Плевнелиев.

„Той е прекрасен президент. Но първо трябва да каже дали ще се кандидатира за нов мандат, че да коментирам дали ще го подкрепя", каза Борисов.

Не е тайна, че от известно време отношенията между двамата са обтегнати, но пред публиката се спазва добри бон тон.

Още, когато Плевнелиев тръгна да прави първия служебен кабинет през 2013 г., стана ясно, че Борисов отказа да му даде кадри на ГЕРБ.

И не само защото първото му правителство трябваше да подаде оставка заради дирижираните протести срещу цената на тока, а и защото имаше съмнения, че държавният глава тайно ги подкрепя.

Публични станаха тайните му срещи с шефове на ЕРП във Виена. Последните остри критики на Борисов бяха свързани с позицията на Плевнелиев срещу Русия и с нелепите му твърдения, че Москва води „хибридна война на Балканите“.

„Аз не съм голям ястреб и не влизам в подобни тези, защото балансът в света е толкова крехък, че трябва да си мерим думите“, влезе премиерът в задочен диалог с Плевнелиев през ноември 2015-та.

Борисов не е от хората, които могат да прощават предателства. Той не обича крайните изявления и не толерира липсата на политически нюх.

Затова Росен Плевнелиев за него е бита карта, но за да запази достойнството му най-вероятно ще му предложи сам да се откаже от битката за втори мандат.

Премиерът не крие, че вече направил своята селекция от имена, които биха могли да тестват настроенията в партията. Последната дума, както винаги, ще има той.

Отсега е ясно, че този път лидерът на ГЕРБ освен на високия рейтинг на претендента за президент, ще заложи и на неговата лоялност към него и към партията.

„ГЕРБ има пет възможности за кандидат за президент“, съобщи премиерът в интервю за  „Труд, а пред bTV допълни, че "може и десетина да станат“.

Проучване на Епицентър.бг сред активистите на управляващата партия показа, че най-много симпатии събират двама кметове – на София и на Бургас, които са и зам.-председатели на партията.

Йорданка Фандъкова и Димитър Николов са любимците на партията, тъй като не просто управляват два от най-големите български града, но и успяха да ги променят и да ги превърнат в привлекателни места за живеене.

Издигането на успешен кмет, чието име вече е емблематично, обаче е доста рисков ход. Това означава провеждане на нови избори и търсене на друга харизматична личност, което не лесно. Затова премиерът сериозно ще трябва да претегли негативите от такъв ход.

Претендент за поста може да бъде и председателят на парламента Цецка Цачева, която е и член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ.

Шефката на Народното събрание се ползва с авторитет сред партийния актив, никой не поставя под въпрос нейната лоялност и успява да не се забърква в скандали.

В изпълнителната власт има още двама, на които Бойко Борисов има огромно доверие. Това са вицепремиерът Томислав Дончев и строителният министър Лиляна Павлова. Те са сред малцината министри, които участват и в двете му правителства (третият е Вежди Рашидов).

Последните социологически проучвания показват, че Дончев и Павлова имат висока степен на одобрение сред обществото. Безспорна заслуга на вицепремиера е размразяването на плащанията на еврофондовете.

Лиляна Павлова пък е лицето на мащабното строителство на инфраструктурни обекти из цялата страна.

Само допреди няколко месеца, от ГЕРБ биха посочили и Румяна Бъчварова като възможен кандидат за президент.

Влизането й в МВР обаче показа нейната управленска несъстоятелност в сфера, която е изключително важна за Борисов и партията му. Тя бе сочена и като мост към Реформаторския блок по време на преговорите за съставяне на коалиционното правителство.

Но и там се провали, защото именно от средите на РБ дойдоха най-големи проблеми на Борисов в управлението.. Залагането на Бъчварова крие още една опасност – твърде възможно е да се повтори сюжет „Плевнелиев“ заради близостта и до кръга „Капитал“ и протестърите.