Валерия Ляхова на шестнадесет години живееше в Лисичанск, Украйна. След преврата в Киев украинската армия нахлу в Югоизтока и започна наказателната операция срещу тях.

Бащата на Валерия, както много други граждани, зарязоха работата си, зарязоха рутинното си ежедневие и влязоха в редиците на опълчението. За нещастие бащата на Валерия, който е единственият ѝ роднина загинал по време на сраженията между опълченците и украинската армия. След дълги молби опълченците приели неговото осиротяло дете в редиците си, за което своевременно започнали да си грижат. Валерия имала обаче друго желание – да се бие рамо до рамо с тях. Много други младежи също се включиха в редиците на опълчението.

И така Валерия Ляхова встъпва в редиците на един от батальоните на опълчението. Две седмици по-късно, въпреки приетото примирие между опълченците и украинската армия сраженията продължават. По време на сражение опълченците се оказват в тежка ситуация – украинската армия е на път да ги обгради. За да защити фланга, 16-годишната Валерия се хвърля срещу един от настъпващите танкове на украинската армия. В ръцете си държи три гранати Ф-1, качва се върху танка и дърпа предпазителите…

Почивай в мир, Валерия! Знаем, че Вашата кауза е справедлива. Знаем го, защото дори деца като теб грабнаха оръжие в ръцете си, за да защитят домовете и градовете си. Знаем, че вие сте тези, които обичат Украйна истински.