„Ахмед Доган е влиятелен човек. Това, че не е депутат не го прави малка политическа фигура. Той е лидер на над 350 000 души в България. Ако има заплаха за неговата сигурност и му се махне охраната от НСО – не знам кой ще носи отговорност. Чувал съм за истински заплахи. Представете си, не дай си Боже, един атентат срещу г-н Доган. Представете си какво се случва с българската политика тогава. Не мисля, че ще стане по-лесно.“

Това заяви депутатът от ГЕРБ Тома Биков в предаването „По острието с Калоян Константинов“ по повод влиянието на ДПС върху правителството. Депутатът отрече да има връзки между партията му и Движението за права и свободи освен спорадичното единомислие по някое закони и теми.

Радев разруши политическия консенсус

Той бе категоричен, че ГЕРБ никога няма да се коалира с ДПС и БСП. В следващия парламент е възможна коалиция с други партии, но се съмнява, че те ще искат. Очертава се хетерогенна анти-ГЕРБ коалиция. Тя ще е с много и различни идеологии и без лидер. Това ще доведе до бърз разпад на кабинета и предсрочни избори.

„Първата стъпка към разрешаването на политическата криза са президентските избори. Докато Радев е президент, няма да има възможност за консенсус. Независимо дали ГЕРБ е в управлението или опозицията. Той скъса отношение с всички партии освен с БСП. Дори ДПС свали доверието си от него, а го подкрепи на изборите. И така политическите опоненти няма къде да седнат очи в очи и да обсъдят положението“, смята Биков.

Това е и една от причините ГЕРБ да свиква Велико народно събрание (ВНС) – опит да накара всички партии да работят заедно и да постигнат разбиране. „Ние сме длъжни да пробваме всичко“, категоричен е депутатът. Всичко без оставката.

„Не мисля, че дори редовните избори ще решат ситуацията. Оставка означава да хвърлим държавата в тежък икономически хаос, да посрещнем кризата без парламент, който да изготви бюджет за 2021 г.“, допълни той.

България не е толкова корумпирана, колкото некадърна

Биков подчерта разминаванията в исканията на протестите в държавата: „Имаме много силно разделение на страната между центъра и периферията – на икономически, културен и дори цивилизационен принцип. Протестът в София е за правова държава и дигитализация. Но в малките общини тези искания са абсолютно неразбираеми. Там хората искат да има нов път, да се увеличат доходите, да има аптека.“

На въпроса дали протестите в цялата държава всъщност не искат прекратяване на корупцията във властта и администрацията, по която сме водещи в целия ЕС, политикът отговори:

„Корупцията е много абстрактна. На места като САЩ корупцията е напълно законна, например лобизмът в Конгреса. Тук това е незаконно. Корупция не е само да даваш пари на някого за нещо. Корупция е да се обадите на братовчед си, който е лекар, за да Ви приеме по-бързо. Корупция е симптом, не е заболяване. Тя съществува навсякъде, включително по високите етажи на властта. Лично аз обаче нямам доказателства за корупция в ГЕРБ. Там, където е имало съмнение за злоупотреби, е била поета персонална отговорност на политическо ниво. ГЕРБ и правителството не могат да наказват, те могат да сменят министри и служители при съмнение.

Тук имаме 2 въпроса: има ли корупция и какво е усещането на хората за корупция. На корупцията се приписват всички проблеми на обществото. За мен немалка част от проблемите на България са в следствие на некомпетентност, не на корупция. Често се вземат лоши решения – и то на административно ниво, не толкова на политическо. Хората просто не си разбират от работата.

Освен това в България има едно отношение, обрисувано с лафа: „Най-мразя далавери, в които не участвам.“ Има двоен стандарт при корупцията: ако са нашите или аз, не е корупция, а услуга и човещина. Това е културна особеност.“

Ние ги хващаме, те ги пускат

Тома Биков коментира липсата на осъдени министри или висши държавни служители за корупция със слабостите на прокуратурата. Според него, „от 90-те г. насам се очаква премиерът да вкара някого в затвора“. Всъщност това е работа на съда и прокуратурата, които са независими от правителството и парламента.

„Премиерът може да уволни министър, ако подозира корупция, но не да го осъди. Освен това да изпълняваме самоцелни нормативи по вкарване на министри в затворите като румънците – това е неефективно. Имайте предвид, че румънският модел е просто разчистване на политически сметки“, смята той.

Според депутата, корупция в прокуратурата и администрацията очевидно има, и то сериозна, но предимно в ниските и средните им нива. По високите етажи тя е почти невъзможна, защото хората там са под постоянното наблюдение на медиите, различни органи и обществото.

„Мога да Ви гарантирам, че институцията, в която няма корупция – това е парламентът. Няма за какво. Може би някакво лобиране, ако има, но дотам. Един депутат не може да свърши никаква конкретна задача освен да гласува закони.“

Дигитално управление на аналогов народ

Въпреки това корупцията в България е намаляла последните години, но „не защото правителството е повело битка срещу нея и вкарва хора по затворите“. Причината е въвеждането на все повече електронни системи. Това прекъсва връзката между администрацията и клиентите, което е „хубаво в някои учреждения“.

Биков разясни, че партията му е критикувана, че не действа достатъчно бързо при въвеждането на електронното управление. Той се съгласи с това, но обясни, че една от причините е техническата неграмотност на голяма част от населението. То просто няма да се справи с електронното управление. „Това е еволюционен процес, не можем да се сравняваме с Холандия и нейното общество.“

Има ли пълнеж в ГЕРБ?

Гостът коментира и данните, според които депутати на ГЕРБ са сред най-слабо активните в Народното събрание. Много голяма част от тях нямат зададени въпроси на парламентарен контрол, работят по шепа закони и комисии. Това поражда съмнения, че са там само за да натискат едни копчета.

„Ако бяхме 15 души, най-вероятно всички щяха да са активни. Просто защото са малко хора. Има такъв проблем и вероятно трябва да се вземат мерки“, призна Биков.

Той подчерта, че ГЕРБ има най-много народни представители и е нормално някои от тях да са малко по-мързеливи. За слабата активност по време на парламентарен контрол обаче не е съгласен, тъй като това е инструмент на опозицията и е естествено тя да го използва повече. Какъв е смисълът те да се съмняват в собствените си министри и да ги разпитват?

Карикатура на диктатор

През 2012 г. Тома Биков публикува силно критичен текст към Борисов. В него той нарича премиера „карикатура на диктатор“ и посочва връзките му със СИК и подземния свят. В „По острието“ той изрази друго мнение за премиера:

„Имам му доверие. Очевидно е добър лидер, след като е 10 г. министър-председател. Едва ли човек без качества би печелил всички избори, на които се яви.“

На въпроса как обяснява смяната на позицията си, той поясни, че е бил млад и хаплив журналист, който често е обиждал много и различни личности.

„Запознах се с г-н Борисов през лятото на 2013 г. Тогава той беше в опозиция. В онзи момент имаше много време, защото малко хора го посещаваха, тъй като не бе премиер. На чисто човешки принцип той ми стана симпатичен. От тази среща насетне аз не съм обиждал хора повече в свои публикации. Затова мога да посъветвам г-н Христо Иванов и други хора, които са опозиция в момента, да оберат тона, за да не обясняват после те какво са говорили.

Информацията за СИК и я бях прочел във в. „Капитал“. Тогава самият „Капитал“ симпатизираше на 5-6 министри от правителството, даже се говореше, че са хора на Прокопиев. Направих грешка, че не съм проверил информацията, която цитирам. Борисов не е крил, че има охранителна фирма. Доколко тя е участвала в това, което е правила СИК – не мога да кажа. „Ипон“ се е занимавала с ВИП охрана – на царя, на Тодор Живков“, каза депутатът.

Биков отрече да има сериозни ползи от работата си в ГЕРБ, но за хората това нямало значение. „И да кажа, че не съм се продал – няма да ми повярват“.

Тъпа кърджалийска…

Според него, Борисов се е променил изключително много като човек и днес той няма нищо общо със себе си през 2009 г. или през 2001 г. „Само идиотите не се променят“.

Помолен да коментира вече доказаните като достоверни телефонни разговори на премиера, в които той нарича Цвета Караянчева „тъпа кърджалийска…“ и се чуват намеци за натиск и заплахи, Биков обясни, че не можем да съдим един човек по личните му комуникации. Сигурно даже повечето българи говорят така в приятелски кръг.

„От контекста се разбира, че е имало някакво объркване, той не я нарича „тъпа кърджалийска…“. Борисов призовава тя да признае, че е еди каква си, поради грешка, която е направила. Той и за себе си така говори – „Аз съм прост и вие сте прости“. Не може от 1 минута, извадена от контекста, да си правим генерални заключения. Борисов има цветен език, да, но не е само той. Аз също псувам и не мога да се контролирам често пъти. Без да оправдавам държанието му, едно е да те записват в студиото, където си концентриран – друго е вкъщи по телефона.“