Това е последното интервю на дългогодишния държавен глава на България и генерален секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. То е дадено за варненския вестник „Черноморие" в края на юли 1998 г., буквално дни преди да почине. Тато си отива на 5 август същото лято. Беседата с журналист от вестника се е състояла по повод излезлите тогава мемоари на държавника. Интервюто е публикувано в последния брой на пенсионерския седмичник „Златна възраст", който вече е в продажба. От редакцията бяха любезни да го предоставят на в. "Всеки ден". Отпечатваме го с незначителни съкращения. Пълния вариант може да откриете в новия брой на „Златна възраст".

Намирам Тодор Живков в Бояна, във видимо добро разположение на духа. По нищо не личи, че само след броени дни той вече няма да е сред нас. Предлага ми кафе. Въодушевен е от мемоарите, които е написал. „Тиражът ще стигне 100 000 бройки, ще видите! Хората искат да четат и знаят за Тодор Живков", отсича Бай Тошо и пуска характерния си смях...

Г-н Живков, как се чувствате, след като написахте мемоарите?

Падна ми камък от сърцето. Едно време аз бях против да се пишат такива книrи. Като бях на власт, се възмущавах, че авторите на такива произведения все въртяха събитията в България около себе си, сякаш без тях е нямало да се случи това или онова. Но натискът върху мен за тези мемоари бе огромен. Ако не ми вярвате, ще ви покажа цели кашони с писма вкъщи от хора от цяла България. Хиляди, хиляди писма... Молеха ме да им разкажа какво точно се е случвало по мое време. Книгата за мен обаче беше като едно бебе, което трябваше да се появи на бял свят, за да ми олекне на душата.

Нормално е да се предположи, че не сте казали абсолютно всичко. Кое спестихте?

(Замисля се.) Онези събития, които от морална гледна точка не е редно да се изнасят. Те са свързани с хора, които все още са живи. Могат да предизвикат огромни сътресения и драми в живота им. Освен това не исках да задълбавам на индивидуални отношения. Исках да избегна субективизма в преценката си за нещата. Ако се отплеснех, можех да тръгна в тази посока.

Не беше ли редно все пак народът да разбере кои около вас са злоупотребявали най-много с властта?

Вижте, не твърдя, че по мое време никой нищо не си е присвоявал, но то не може да се сравни с онова, което бе създадено тогава, или пък с онова, което беше разграбено през периода 1991-1994 г. Аз твърдя, че България беше опустошена между 1991-1994 г.

Но вие сам признавате в книгата си, че последното, неудачно ваше правителство е довело до огромния дълг на държавата. Цитирам още: „Валутната комисия похарчи $700 милиона от валутния резерв, като се опита да скрие това от мен. Председател беше Андрей Луканов".

Да, допускам, че в последните години тези хора правеха много неща зад rърба ми. Но не моrа да го докажа. Например през лятото на 1989 г. се разболях тежко в Евксиноград, малко преди оставката ми. Когато се върнах на работа, бе вече късно за какъвто и да е контрол на ситуацията. Предполагам, че точно пpез тези месеци са станали най-тьмните афери. Нали виждате как се развиха нещата след това. Защо? Защото по време на правителството на Луканов ние бяхме раздали по Указ 56 оборотните средства на всички фирми, за да могат да работят спокойно. Правителството на Луканов обаче нареди после да се приберат тези средства. После той ги раздаде на частни банки, като даде указания на предприятията да вземат пари от банките с висока лихва. Така се появиха банките, които глътнаха парите на държавата. Но не ми се говори повече за Луканов. (Въздиша тежко.)

Г-н Живков, в книгата си вие никъде не засягате темата Държавна сигурност и това прави силно впечатление. Защо мълчите по този въпрос?

Защото темата с ДС напоследък излишно се надува. Ако нямаше ДС, ние нямаше да отскочим напред. ДС ни снабдяваше от Запада с технологии. От нас се искаше да е само за вътрешно ползване. Но ние шпионирахме навън, за да се развиваме технически. С електрониката стигнахме до поколение С4, когато САЩ бяха на С5. Това никак не е малко. Кой може да отрече, че това е било в полза на България?

Въпросът ми се отнася за политическия отдел на Държавна сигурност...

Тези политически агенти, за които говорят, в сравнение с всички социалистически страни, в България бяха най-малко. Освен това къде сте видели ДС, която да не се опира на процесите, които стават в държавата? Но това, което се пише сега, е преувеличено и невярно. Твърди се, че имало 10 000 доносници. Ако е имало толкова доносници, не знам колко хора трябваше да са на служба в ДС и още колко хиляди трябваше да пострадат от доносниците.

Какво мислите за предстоящото ни влизане в НАТО?

Аз съм категорично против еднополюсния модел на колективна сигурност в света. Така няма конкуренция, състезание. Русия трябва да създаде друг блок за колективна сигурност, но тя няма силата за това сега. Други са империите. Ще ви кажа нещо интересно. Два месеца преди да подам оставка, при мен дойде заместникът на президента на САЩ. Стана ясно, че искат да ни вземат към НАТО. Пред него аз развих обаче теорията си за двуполюсния модел за сигурност и той се отказа да ме убеждава.

Г- н Живков, има ли нещо, за което съжалявате в този момент?

Да, съжалявам, че избързах с оставката си. Това бе най-голямата ми грешка в живота. Можех още една година да продължа, като си давах сметка, че срещу мен ще се поведе още по-мащабна борба и от Москва, и от Запада. И вероятно щяха да ме ликвидират и политически, и физически. Но можеше и да успея. Трябваше да рискувам. Да се отворим към Запада, да приемем новите реалности, макар че Горбачов щеше да ни пречи. Да оправим големите грешки на перестройката, но да запазим строя. Трябваше да остана на върха, срещу бурята. (Въздиша.) Ако ме гръмнат, гръмнат...

През цялото време нa разговора ни Живков отпива от кафето без притеснение. Питам го не е ли вредно за годините мy. На мен ми е генетически заложено да живея дълго, смее се той. И посочва примера с един свой дядо, кoйто живял до 145 години, а на 95 още се обръщал подир „засуканите булки". Най-голямата ми грешка е, че оставих овцете и станах държавен глава, но пак ще гo настигна по години, казва ми през смях на изпроводяк бившият Първи.