Съпругата на японски министър припада след диета с кисело мляко

През май 1987 г. представителна българска делегация начело с Тодор Живков е на официално посещение в Китай, пише 24 часа.

Дълги години отношенията между двете страни са дори под санитарния минимум. Дотолкова са лоши, че китайците връщат съболезнователната телеграма на Живков като първи държавен и партиен ръководител по повод смъртта на Мао Дзедун на 9 септември 1976 г. Тогавашният премиер и зам.-председател на ККП Хуа Гофън не приема подадената ръка за подобряването на отношенията.

Но времената се менят, на власт идва Дън Сяопин, който търси нормализация на връзките със соцлагера, и на 22 септември 1983 г. д-р Дончо Дончев става посланик на България в Китай.

Двете страни започват да си разменят делегации, като тяхното равнище става все по-голямо и през 1987 г. в Пекин идва Тодор Живков.

За първи път гостува лидерът на държавата - след септември 1958 г., когато българска парламентарна делегация, водена от Вълко Червенков, посещава Китай за честването на 9-ата годишнина на народната република. Делегацията обикаля цели 32 дни различни райони на Китай, посещава промишлени и селскостопански обекти.

Живков е посрещнат с големи почести и всички салтанати

на източния протокол. Среща се с всички първи ръководители на Китай - с председателя на КНР Ли Сиенниен, с генералния секретар на ЦК на ККП и премиер на страната Джао Дзъян, с председателя на Постоянния комитет на китайския парламент Пън Джън и, разбира се, с Дън Сяопин.

Дън Сяопин

В своите мемоари Петър Младенов, министър на вътрешните работи, пише, че в подготовката на Живковата визита се включват всички министерства, ведомства и организации. Те представят своите идеи и предложения на специална група, която трябва да обработи българските предложения към Китай.

“При обсъждането на програмата - пише Петър Младенов - изразих опасение, че тя е твърде максималистична и че особено в икономическата й част не е съобразена с нашите истински възможности, което я прави добро пожелание, но не и реално изпълним план. Такива нереални планове бяхме правили и друг път и те само ни злепоставяха пред нашите партньори...”

В програмата на българската делегация в Китай е предвидено и участие в тържественото откриване на малко предприятие за бутилиране на безалкохолни напитки, оборудвано с българска техника.

България вече е пласирала на китайския пазар няколко такива линии и външнотърговците много се гордеят с този факт, защото разплащанията са в конвертируема валута.

Поточната линия е монтирана в едно село и там, както си му е редът, най-напред има митинг на българо-китайската дружба.

Реч държи Тодор Живков и след нея влизат в помещението, където е монтирана линията. Делегацията е посрещната от българските специалисти, от завода производител на въпросната линия и техни китайски колеги.

Тодор Живков има привилегията да пусне линията в действие и да я обяви за открита. Той натиска бутона, линията започва да шуми и подрънква и бутилките се насочват към мястото за пълнене, а след това и към машината, която ги затваря. Ето какво точно се случва според спомените на Петър Младенов: “До мен вървеше Филип Марков, който по-късно щеше да бъде назначен за наш посланик в Пекин, и непрекъснато повтаряше:

“Ще видиш, че тази машинария ще се развали...”

Тези негови пророкувания се базираха на дългогодишния му опит на наш търговски представител в Пекин, продал на китайците над 2000 мотокара, от които сега не работел нито един. Той сякаш прокле нашето техническо творение, тъй като след малко машината отказа да затваря бутилките. Българските специалисти се затичаха смутени, а лимонадените шишета започнаха да падат от линията и да се трошат. По едно време нещо силно изтрещя и нещастното създание на българския технически гений окончателно спря...”

Но още в началото на аварията Тодор Живков набързо е изведен навън и май така и не разбира какво точно се случва.

Официалните разговори между двете делегации са в един от салоните на Пекинския дворец на републиката. Креслата са наредени в дъга, като в центъра има четири. На две от тях седят Живков и Дън Сяопин, а на другите две - външните министри Младенов и Чжао Цзъян.

Според протокола винаги гостът се поставя от дясната страна на домакина, този път обаче подреждането е обратно. Дън Сяопин се извинява на гостите, като признава, че непривичното подреждане е, защото той не чувал с дясното си ухо.

Разговорът е жив и нтересен. В един момент Живков и Дън започват да си разказват спомени - все пак по онова време те са двамата от най-възрастните дейци на комунистическото движение.

И тогава Живков разказва една прелюбопитна история за срещата си с Мао Дзедун в Москва.

В съветската столица се провежда международно съвещание на комунистическите и работническите партии от цял свят. Живков произнесъл реч и впечатлил китайски ръководител с революционния дух и патос в нея.

Мао специално го поздравява и му обещава, че когато социализмът победи в цели свят и бъдат образувани съединените щати на световните социалистически републики, той щял да го предложи за председател на Министерския съвет на тези щати!

“Като слушах разказа на Живков - спомня си Младенов, - допуснах, че Мао просто му се е подиграл, а той е приел казаното сериозно. Иначе не може логично да се обясни подобно изказване на “великия кормчия”, който по онова време е млад и напълно адекватен. На Мао могат да се приписват всякакви неща, но в никакъв случай не може да се твърди, че е бил глупак...”

Внимавайте и с киселото мляко

По време на посещението на Тодор Живков в Япония Светла Попова, съпруга на посланика ни в Токио Румен Сербезов, разказва на Петър Младенов следната история. И тримата са състуденти от МГИМО в Москва.

За популяризиране на киселото мляко в Страната на изгряващото слънце в Токио била създадена организация на приятелите на това мляко.

Председател е съпругата на външния министър Сонода. Да уточня, че квасенето на кисело мляко е единственият лиценз, продаден на японците.

Японска фирма прави такава впечатляваща реклама на киселото ни мляко, че дава основание на много хора да си помислят, че е намерено решението на въпроса, който вълнучава човечеството от векове - за младостта и удължаването на живота.

Под влияние на рекламата и по свои вътрешни убеждения г-жа Сонода в продължение на две седмици не яла нищо друго, освен от “вълшебния български продукт”.

На среща в българското посолство, на която трабвало да говори за вълшебните свойства на киселото мляко, явно изтощена от двуседмичната диета, тя припада. Настъпва паника, присъстващите се чудят какво да правят.

Г-жа Сонода се съвзема бързо и не без чувство за хумор казва на гостите, че явно авторите на рекламата са направили дребна, но съществена грешка. Не уводемили консуматорите, че чудодейните качества на киселото мляко се проявяват само тогава, когато то се консумира със свински или с телешки котлети.

Според японския протокол на срещата с император Хирохито всички от българската делегация трябва да са с фракове и жакети. Дрехите са ушити специално за случая.

Младенов описва картинката така: “Облечени в костюм и жакет с раирани панталони и предвождани от Живков, ние приличахме на големи пингвини. Нашите японски партньори, облечени по същия начин, но по-дребни от нас, приличаха на малки пингвинчета...”