Често ли сте недоволни от половинката си? Карате ли се всеки ден? Ако отговорът е "да", то със сигурност имате много сериозни основания за това – той ви обръща малко внимание, не ви прави изненади и подаръци, не печели достатъчно, дразни се от приятелките ви, разхвърля из цялата къща чорапи и мръсни чинии... Всеки има своите причини и забележки, които стават повод за разправии, а понякога и за сериозни скандали.

А всъщност конфликтите в една двойка имат една-единствена причина. Ако успеете да се справите с нея, всичко става много по-лесно и дори забавно.

Вижте разказа на един мъж, който ще ви отговори на доста въпроси:

"Точно се бяхме оженили, когато попаднахме с жена ми на някакъв психологически семинар. Водещият лектор се обърна към аудиторията и попита: „Каква е според вас основната причина за разводите?“

Тъй като бях ходил на предбрачни консултации, се чувствах специалист по въпросите на брака. Така че побързах да се изправя и да отговоря: „Сексът, парите и общуването!“ В същото време погледнах към жена ми и доволно се ухилих. Елементарно!

„Абсолютно невярно! – веднага каза водещият. – Това са само симптоми на истинския проблем.“

И тогава аз получих най-ценния съвет, който промени живота ми.

Лекторът продължи: „Бракът завършва с развод по една-единствена причина: високите очаквания.“

Бях шокиран. Просто не можех да проумея това откровение. Започнах да си припомням всички случаи на подобни високи очаквания, с които се бяхме сблъскали още през първия месец на съвместния ни живот. И си дадох сметка, че всъщност точно по тази причина в живота си съм имал безброй разочарования и дълбоко огорчение – не само в любовта, във всички видове отношения.

Прекалено високите очаквания наистина са отрова, която поразява всички сфери на живота – общуването с колеги и партньори, с приятели, с деца и родители...

И какъв е изходът?

След семинара сериозно се замислих по въпроса и тъй като обичам математиката, реших да съставя едно уравнение.

ОЧАКВАНЕ – РЕАЛНОСТ = РАЗОЧАРОВАНИЕ

И съответно разиграх следния хипотетичен (но напълно възможен) сценарий.

ОЧАКВАНЕ

Прибирам се изморен след тежък ден. И ОЧАКВАМ: жена ми да е приготвила вечеря; да е подредила масата, за да седем заедно да вечеряме; да изглежда перфектно (гримирана и с прическа); да е свежа и усмихната (Защото тя е идеална!) Освен това 16-месечната ми дъщеря да стои в своето столче и да се храни тихо и кротко, без да пищи и да разхвърля храна навсякъде. След спокойната семейна вечеря всички заедно да се отправим на разходка, като в същото време „някой“ трябва да почисти кухнята и да приведе дома ни в перфектен вид. (Може би икономът или домашната прислужница?)

РЕАЛНОСТ

"Прибирам се малко по-късно от обикновено и не само че няма вечеря, но дори не е предвидена. Малката крещи с цяло гърло и показва с ръкомахане, че иска да яде.

Тръгвам да намеря жена ми и установявам, че тя работи над някакъв проект, който освен че е много важен, вече е изпуснала срока и трябва непременно да завърши. На въпроса ми: „Какво ще вечеряме?“ тя отговаря с изпепеляващия поглед на преуморена и съсипана от работа майка.

Взимам детето на ръце и се отправям в кухнята да търся храна. Там ме посреща хаос, купища мръсни чинии и празен хладилник. Накрая погледът ми се спира на парче сирене и хляб. „Топли сандвичи!“ – това е спасението.

Слагам детето в столчето му, което го докарва до неописуема ярост. Намирам бурканче с пюре и след като й слагам да яде, тя се усмирява. Временно.
Приготвям сандвичите и хапваме на крак. В кухнята е пълен погром. В дневната навсякъде са разхвърляни играчки, които само чакат да ги настъпиш и да те приземят на пода.

След вечерята със сандвичите с жена ми се строполяваме на дивана, като и двамата избягваме да срещнем погледите си. Никой не проявява ни най-малко желание да се захване с почистване на къщата.

Мога да продължа с този разказ, но предполагам, че на всички е ясно как би могла да продължи подобна вечер."

Следва РАЗОЧАРОВАНИЕТО – разликата между първите две.

Както беше казал някой „Очакването е майка на разочарованието“. Факт.

Така че за да не изпадаме в тази ситуация на неизбежното разочарование, по-добре да променим реда на нещата и да сложим реалността преди очакванията. С други думи, нека животът следва своя нормален ход – първо да видим каква е реалността и после да формираме очаквания.

Някой би казал, че е по-добре да нямаме никакви очаквания. Но това е крайна позиция. Когато те са реалистични, смислени и изказани на глас, тогава има полза от тях. Тогава можете да поговорите с човека до вас и ако той не е оправдал тези очаквания, да му кажете какво очаквате от него. А защо не и да коригирате някои от тях. Тогава наистина може да промените отношенията си към по-добро и да постигнете една здрава и хармонична връзка.

И така, зарежете високите (и особено нереалистични) очаквания. Направете наблюдение над реалността – такава, каквато е. И едва тогава формулирайте своите очаквания.

И не забравяйте да кажете за тях на своя партньор.