Плашат хората по площадите с какво ли не - с комунистите, с икономическата криза и с това, че протестът щял да счупи държавата. Но какво да ѝ счупиш на завладяна държава, освен белезниците, пита Дойче веле

Дали поколението "Борисов" ще свали третото правителство на Бойко Борисов? Това са децата, станали образовани граждани в този век, на които не бойкоборисовата демокрация, а българското членство в ЕС им отвори света, за да работят, учат и пътуват. Те знаят как функционират развитите демокрации, и че българската им версия прилича на фейк, не разчитат на кариера в партийните йерархии и не биха си направили селфи с Борисов или друг от властта.

Те са зарядът на протеста

Анализатори и политици признават, че младите хора дават цвят и енергия на протестите, които продължават вече 12-ти ден и няма изгледи скоро да спрат. Сред младежите се мяркат и лицата на протестиращи, които също са допринесли да се утвърди модела на завладяната държава - с действия, бездействия или съучастие с ГЕРБ и Борисов. Но ако бившият вътрешен министър на тройната коалиция, а сега лидер на АБВ Румен Петков носи плакат с лика на премиера и ония снимки на нощното шкафче, натъпкано с банкноти от по 500 евро, на саморъчно направените плакати на младежите пише: “Не сме на Радев. Не сме на Нинова. Не сме на Божков“. Защото от телевизионни студия ги предупреждават, че президентът, лидерът на БСП, олигархът, обвинен в 19 престъпления, ги използват - или има опасност да ги използват.

Целта на тия поучения е да внуши на българското гражданство колко незрели са протестиращите, колко наивна е младостта в своите заблуди, че може да оправи света, и че като се налудуват, ще се кротнат. Тези убеждения може и да са били валидни във времената на хъшовете, но не и в ерата на поколението Z (родените между 1991-2001 г.), което вярва, че е по силите му да промени света към по-добро и че заслужава повече, отколкото има.

Тест за зрялост

Днешният понеделник, за който са издигнати призиви за ескалация чрез блокади на съдебни институции, пътища, държавни и общински служби ще са тестът за зрялост. Досега протестите бяха мирни, въпреки някои агресивни действия на футболни агитки и участието на хора с най-различен социално-демографски профил - от нископлатени до такива с добра работа и високи възнаграждения, от млади либерали до възрастни привърженици на БСП и “Възраждане”. 

В деня, в който протестиращите ще опитат да спрат принудително държавата, парламентът обсъжда петия вот на недоверие, внесен от БСП. Както и първия вот през януари 2018 г., и този е заради корупцията. Социалистите решиха да се възползват от вълната на гражданско недоволство, обявявайки курс към разграждане на “олигархично-мафиотската власт”. Независимо дали сигналите за това идват от крилото на лидера Корнелия Нинова или на противниците ѝ, тяхната радикалност е лимитирана - не стига до искане за оставка на главния прокурор Иван Гешев. А младите хора на протеста настояват и за неговата, освен за оставката на кабинета.

Трите плашила

В критични за държавата дни, каквито са днешните, Борисов и неговите адепти извадиха плашилата. Те се побират в пет думи: “Без нас ще стане зле”.

Първото плашило: “Внимавайте, да не дойдат пак комунистите на власт!“

За зло или за добро, протестиращите по улиците младежи не се плашат от него. Те не са били още родени или са били деца, когато е управлявала БКП, а по-късно и БСП. В учебниците, по които са учили, тоталитарният режим е схематично и скучно представен, а най-новата история отсъства - за сметка на “героичното българско минало”. Едва миналата година в учебниците беше упоменато, че комунистическият режим е бил обявен за престъпен със закон. Историите на баба и дядо за социализма са в повечето случаи носталгични и твърде рядко - обективни.

А и какво ги интересува младите хора миналото, та те имат само бъдеще.

Второто плашило:“Нищо не ни задържа в управлението, освен отговорността, че опозицията отново ще счупи държавата!”

И на това плашене не му се връзват особено. Какво да ѝ счупиш на завладяна държава, освен белезниците. Икономическата ситуация в условията на несекваща пандемия от Ковид-19 се влошава в глобален и вътрешен план. От един премиер се очаква план за справяне, в зависимост от различните сценарии. Мнозина от хората, които протестират в България и в чужбина, преживяха митингите на СДС през 90-те, Лукановата зима и срива през зимата на 1996-1997 г. С какво повече може да ги уплаши Борисов, след като загубиха илюзиите и спестяванията си, а вече и надеждите за върховенство на правото?! 

Свойствено на младите хора е да са оптимисти. Плашилото е предназначено за онези над 2 милиона пенсионери и близо половин милион бюджетни служители. Хоризонтът на първите е да очакват нищожни повишения на пенсиите на всеки 1 юли и унизителни добавки по Коледа и Великден. Хоризонтът на вторите - материално стимулиране на всеки 3 месеца, страх да не изгубят сигурността и надежди за по-високи заплати. На тези хора властта разчита да вразумят “младите” да не се репчат много.

Хоризонтът на младите обаче е бъдеще в държава, в която да имат желание да живеят. Най-добре да бъдат оставени да си я направят. Те знаят как. Както пишеше на един плакат: “Спим до книги, не до пистолети. Оставка!”