Месни Заговезни ( Неделя месопустна ) е последния ден, в който се яде месо преди Великденските пости .

Празникът е с плаваща дата. 

Денят винаги съвпада с неделята, осем седмици преди Великден и е първият празник свързан с настъпващата пролет, информира За Жената.bg.

2016 година – 06 март

2017 година – 19 февруари

2018 година – 11 февруари

2019 година – 03 март

2020 година – 23 февруари 

Ден преди Месни Заговезни, в събота, се отбелязва Задушница пред Великия пост . Както при другите задушници, се ходи на гроба на нашите близки, прекадява се, прелива се с вино, пали се свещ. Раздават се подавки: жито, хляб без квас, сирене и яйца. 

Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница . През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни , е позволено да се ядат сирене, мляко, масло - всякакви млечни продукти и яйца. 

Тези две седмици са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. Постите ги има в почти всички древни култури, като форма на прочистване от злото , като изпитание на човека вкопчил се в материалното, като надмощие над желанията и страстите. Едно себеосъзнаване за постоянния ни копнеж, за мястото ни в духовното ни развитие.

Безспорно обаче, в прехода на природата между зима и пролет, в постите се крие и настройване и почивка на организма ни, водещо до изчистване от токсините. 

По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта.

На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти софра. Наближават дните, в които веселбите са забранени.

Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.