Веселият старец не винаги е бил толкова добър според различни легенди

Веселият и щедър Дядо Коледа, когото всички познаваме, а децата обожават, не винаги е бил толкова добър. Особено според финландския фолклор.

Образът на белобрадия старец е съвкупност от различни легенди и култури и много от неговите емблематични черти са прибавяни към ореола му през вековете, предава БНТ.

Американският Санта Клаус еволюира от Синтерклаас (Свети Николай), който раздава подаръци на децата в Нидерландия. Той "пристигнал" в Ню Йорк от холандските заселници през 17 век. С времето различни общности и хора са спомогнали за оформянето на образа на модерния Дядо Коледа, добавяйки нови елементи към чара му като летящите елени и вълшебни способности да преминава през комина.

Поемата от 1823г. "Беше нощта преди Коледа", станала много популярна за времето си, за първи път описва как изглежда Дядо Коледа:

"Беше облечен целият в кожа, от главата до петите, и дрехите му бяха зацапани с пепел и сажди.

Очите му - как блестяха!

Трапчинките му - колко весели!

Бузите му бяха като рози, носът му като череша!

Имаше широко лице и малко кръгло коремче, което се тресеше, когато се смееше, като купа, пълна с желе.

Беше закръглен и пълничък, истински весел стар елф".

Последното парче пъзел към външния вид на съвременния белобрад старец поставя един художник - американецът с финландски корени Хадън Съндблом. През 1931 г. той затвърждава визията на веселия американски Дядо Коледа с червени дрехи и наедряло коремче в своите коледни илюстрации за рекламната кампания на "Кока-Кола".

Дядо Коледа на художника Сънблом е съвсем различен от оригиналния финландски Дядо Коледа - Джолупуки.

Днес финландци разказват на децата си за добрия дядо Джолупуки (Joulupukki), който носи подаръци за Коледа, и неговата грижовна и любяща съпруга Муори. Само че преди да стане добър, той е бил ужасяващ.

Името му Joulupukki може да се преведе като „Юлска коза“. Наречен е на предхристиянския езически празник Юле, който се е чествал от много германски култури. Фестивалът Юле се е провеждал в края на декември с пиршества и жертвоприношения. Няма конкретен отговор какво общо имат козите с празника. Най-популярната теория предполага, че те са свързани с могъщия бог Тор - богът на гръмотевиците, бурите, плодородието и закрилник на хората в скандинавската митилогия.

Силен и смел воин Тор препускал в небесата с колесница, теглена от двата му верни козела - Тангниостр и Тангриснир. Чрез него козите започват да се асоциират с бурите и плодородието. По време на празника Юле, като част от ритуала, мъжете започнали да се обличат в костюми на кози с рога. Във Финландия ги наричали "нуутипуки" (nuuttipukki). Те били зли духове, които ходели от врата на врата, искали подаръци и остатъци от празника на Юле.

Финландският Джолупуки е смесица от нуутипуки и Дядо Коледа. Той бил ужасяваща химера, която, според легендите, търси жертви и отнася някои от децата със себе си.

Подобно на Крампус, в който вярвали централноевропейските народи - полукозел-полудемон, който може да посети непослушните деца и да ги накаже. Преди Свети Николай, Крампус е бил духът на зимата и прибирал палавите деца в чували. Крампус вече е изваден от приказките за деца, а родителите са съветвани да не го използват като възпитателна мярка.

Във Финландия също са успели да заличат зловещия първообраз на Джолупуки и да го превърнат в приемливия хуманен и добър старец. Някъде през 19-ти век той е станал доброжелателна фигура и вместо да иска подаръци, започнал да ги раздава на децата.

За разлика от американския Дядо Коледа, Джолупуки не използва комина. Той звъни на звънеца и влиза учтиво през вратата, питайки все още будните семейства „Onko täällä kilttejä lapsia?“ („Има ли добре възпитани деца тук?“). Носи червени дрехи и кара шейна, теглена от северни елени (които за съжаление не летят), и нарича Лапландия свой дом.

Резиденцията му е в Рованиеми, където през зимата и няколко месеца през лятото посреща посетители. А селото му е такова, каквото всяко дете винаги си е представяло - снежна страна на чудесата.

"Юлските кози" пък все още са срещани в скандинавските страни като символ на Коледа. Изработват ги от слама, ратан или ракита и служат за декорация.

Около Коледа в градовете в Швеция и Финландия издигат големи статуи на кози от ракита, подобно на тази в шведския град Йевле. От първата си поява през 1966 г. тя е опожарявана 38 пъти, но въпреки това се появява всяка година в началото на декември.

В някои райони на Финландия злите духове нуутипуки все още "правят посещения" в деня на Свети Кнут, който се провежда на 13 януари. Той е ден за веселие и шеги и е смесица от езическия празник и християнското Богоявление.

Що се отнася до страшния Джолупуки - историите за неговото тъмно минало се разказват в скандинавските страни и до днес - предимно около Коледа.

СнСнимки: БГНЕС, БНТ, интернет