„Животът ми е свързан с уникалната природа на Иракли откакто се помня. Баба ми и дядо ми са от село Баня, на няколко километра от Несебър по пътя за Варна. Като малък чаках с нетърпение лятото, за да отидем с родителите ми на плажа там. Имахме си го за наше място. Беше диво, красиво, свободно, отпускащо, неподвластно на всичко лошо в човешкия свят, пошлостта, алчността, арогантността, наглостта...

Имаше пионерски международен лагер, в който всяка година се изреждаха по няколко смени "чужденчета", имаше бунгала, имаше къмпинг, имаше място - поляни и пътчета много - и колата си да спреш, и да полегнеш на сянка, и софра да наредиш.

Дойде демокрацията и от прекрасния плаж "Иракли" започнаха да се интересуват новобогаташи. А знаейки, че у нас каймакът на обществото е от утайката му, някак си смътно предусещах края на щастливите мигове на това докоснато от Бога място. Както и, че някога то вече ще е недостъпно за мен, а може би и нежелано.”

Това написа на моята страница във Фейсбук Антон Христов в неделя. Повод за тъжните му и доста тежки мисли бяха няколко снимки, които пуснах в събота, пише Севдалина Пенева във вестник Десант.

Три кадъра, които болезнено точно рисуват картината на някогашното прекрасно място край морето, достъпно за всички хора допреди няколко години, когато пясъчната ивица попадна в лапите на концесионер, местен бизнесмен.

Отварям скоба за едно уточнение. Плаж „Иракли” се води защитена територия. През март 2016 г. Народното събрание реши плажовете Корал, Карадере и Иракли да бъдат със защитен статут и да не могат да се отдават на концесия или под наем.

Какво се случи в действителност обаче?

Пясъчната ивица там бе разделена на две и по-широката, по-хубавата част от нея бе прекръстена на „Плаж Вая”. „Иракли” остана на огромно отстояние от единственото място в района, където човек може да паркира, при това срещу заплащане, колата си.

„Лошото ми предчувствие не ме подведе. След многото протести да не се строи на Иракли, вече не се строи на "Иракли"... Ама не защото се е случило нещо хубаво, а защото най-хубавата и апетитна част на плажа беше прекръстена на "Вая", а с името "Иракли" вече се именува далечната по-тясна, недостъпна, камениста част от плажа оттатък реката, където и морето по-бързо става дълбоко и не може да се ходи спокойно, защото дъното е скалисто и каменисто.

И така - вече на "Иракли" не се строи, строи се на "Вая". Огромната арогантност на властващите селяндури няма граници. Цената на чадър с шезлонг е само черешката на торатата.

Цените в заведението на плажа изобщо няма да коментирам – един нормален обяд там излиза към 50 лева, колкото ще платят двама души за нощувки и закуска в 3-звезден хотел... Сложете и парите за паркинг и ето ви 100-тина лева за няколко часа плажуване. Ако сте и с две деца, сумата е далеч по-висока. Та, колко простосмъртни българи биха си позволили лукса да разпънат хавлии на "дивия" плаж Иракли? 

Някъде всънищата си се виждам с 2 картечници на входа на плажа и аз отсъждам. С неограничен брой патрони и с помощници, които разчистват мършата... После се събуждам и ми става кофти!” – пише още Антон Христов.

36 лева за чадър и два шезлонга – толкова струва лежането на плаж „Иракли”, прекръстен за удобство на концесионера „Вая”. Платената зона действително заема по-голямата част от пясъчната ивица. В нея е забранено разпъването на хавлия, ако не платиш прескъпата сянка.

А отговорът на въпроса, поставен от Антон, колко простосмъртни българи биха си позволили подобен лукс е – николко. Това ясно се вижда на снимката по-горе. Направена на 15 юли.

Следва кадър, който е доказателство, че плажът съвсем не е безлюден. Летовници има, но те са изтикани на огромно отстояние от платения паркинг на Иракли.

Цялата ивица - там, където има душове, тоалетна, дървени скари, е платена зона, която обаче стои празна. За сметка на това там, където са хората, няма никакви такива "екстри".

Цяло приключение е за семейство с малко дете, да пренесат бебешката количка до свободната зона и обратно. Такива хора няма да се върнат втори път там, освен ако не са мазохисти, разбира се. Няма да стъпя повече там и аз. 

Автор: Севдалина Пенева