Много хора с увреждания във Великобритания са разтревожени от Brexit и как ще се отрази той на наемането на персонални асистенти – хората, които ни помагат в ежедневието, които ни подкрепят и се грижат за нас, за да можем да живеем нормално.

Ева бе първата чуждестранна помощница, която наех. Статусът ѝ беше мъгляв. Първо ми каза, че е студентка, после – че е с туристическа виза. Но това нямаше значение за мен, защото работеше добре и можех да ѝ се доверя.

През последните 25 години съм наемала жени от България, Словения, Словакия, Чехия, Унгария и, разбира се, Полша. Светлана от България работеше за мен през уикендите. Тя беше много високо образована, със страхотно чувство за хумор и силно развити майчински инстинкти. Мисля, че е много смело решението да отидеш в чужда държава, особено ако си жена, да научиш чужд език, да работиш с толкова отдаденост и уважение.

Мария от Унгария беше с мен три години. С червените си расти и пиърсинги, тя не изглеждаше като стандартния асистент на хора с увреждания. В същото време беше много ангажирана с това да се чувствам добре.

Никога не съм си поставяла за цел да наемам само източноевропейки. Даже най-дълго останалата с мен помощница е британка от Нотингам. Но източноевропейките винаги ме караха да вярвам, че наистина искат да работят за мен и че мога да им вярвам.

В токсичната атмосфера след референдума за Brexit наемането на асистент става все по-трудно. Огромен е спадът на кандидати имигранти, като трябва да отбележа, че аз живея в Лондон – в провинцията е още по-зле. Моя приятелка от по-малък град ми каза: „Почти невъзможно е да се намери човек. Без имигрантите няма да получа нормална грижа... Страхувам се от Brexit.”

Традиционно имигрантите винаги са поемали най-неприятните и тежки задължения в здравната индустрия. Именно на тях ми се е налагало да разчитам още от малка. Помня екзотичния привкус, който ямайските медицински сестри привнесоха в детството ми, прекарано основно по болници. Много силно се съмнявам, че след Brexit британци ще искат да работят професиите, които сега са запазени за чужденците.

Активистите с увреждания вече сме уморени да се борят за що-годе независим живот, да протестират срещу нехуманното третиране. Какво стана с принципите на избора и и контрола над собствения ти живот? Brexit е поредното предизвикателство, с което ще трябва да се сблъскаме.