Новата банка за развитие на държавите от БРИКС трябваше да освободи страните от глобалния Юг от доминираните от САЩ МВФ и Световна банка

При стартирането си преди почти десетилетие Новата банка за развитие (НБР) на страните от БРИКС беше възхвалявана като шанс за страните от глобалния Юг да се освободят от доминираните от САЩ МВФ и Световна банка и да пренапишат правилата за финансиране на глобалното развитие. Но въпреки че броят на държавите, присъединили се към НБР, се е увеличил почти двойно от основаването ѝ, критиците твърдят, че банката на БРИКС допуска много от същите грешки като институциите, които трябваше да замени, пише Пол Милър от "France 24", цитиран от БГНЕС.

През юли 2014 г. петте държави от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, в които живеят над 3 милиарда души, обявиха създаването на нова банка, която ще финансира крайно необходими инфраструктурни проекти в развиващия се свят. Макар че и поддръжници, и противници веднага я нарекоха "Банката на БРИКС", официалното ѝ име съдържаше просто, но силно обещание: Нова банка за развитие (НБР).

Моментът беше много важен - обявяването стана почти 70 години след като съюзническите държави се срещнаха в Бретън Уудс в Ню Хемпшир, за да създадат глобалната финансова архитектура, която щеше да помогне за възстановяването на света, разрушен от Втората световна война. Появиха се две институции: Международната банка за възстановяване и развитие, която днес е част от Групата на Световната банка, и Международният валутен фонд, натоварен с поддържането на система от фиксирани обменни курсове, в центъра на която беше американският долар, а по онова време - златото.

Макар че светът се е променил много оттогава, институциите, създадени на конференцията в Бретън Уудс през 1944 г., сякаш изостават. Правото на глас в МВФ продължава да бъде обвързано с размера на икономиките на членовете, а не с тяхното население, което дава на САЩ ефективно право на вето върху всички важни политически решения, дори когато страните с много по-голямо население се борят да реформират институцията отвътре.

Дори по собствената си формула за определяне на вътрешното влияние на страните членки разпределението на дяловете с право на глас изостава от света, който все повече се ориентира към развиващите се икономики от глобалния Юг. Въпреки че петте страни от БРИКС отговарят за 26% от световния БВП в номинално изражение, те имат само 15% от правото на глас в МВФ.

В речта си през септември 2022 г., след катастрофалните наводнения в Пакистан, генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова за спешна реформа на това, което той определи като "морално фалирала световна финансова система".

"Тази система е създадена от богатите държави, за да облагодетелства богатите държави", каза той. "На практика нито една африканска страна не седеше на масата на споразумението от Бретън Уудс, а в много други части на света все още не беше настъпила деколонизация. Това затвърждава бедността и неравенството".

Критиците на сегашните многостранни банки за развитие (МБР), като например Световната банка, ги обвиняват, че са дали предимство на финансирането на екстрактивни, експортно ориентирани проекти в развиващите се страни, които опустошават околната среда и не допринасят за изграждането на местната промишленост.

По-специално МВФ е критикуван за програмите си за структурно приспособяване от 80-те години на ХХ в., които налагат либерализация на търговията, приватизация и строги мерки за икономии на страните с по-ниски доходи в Африка като условия за получаване на заеми. Въпреки че наследството на програмите остава спорно, много икономисти твърдят, че тези политики са задълбочили бедността и неравенството, като са премахнали мрежите за социална сигурност и не са успели да изградят основа за икономически растеж.

Главният изпълнителен директор на Южноафриканския институт по международни отношения Елизабет Сидиропулос заяви, че НБР и съпътстващото го Споразумение за условни резерви - споразумение между централните банки на страните за взаимна подкрепа по време на валутни кризи, създадено по модела на МВФ - са породени от осезаемо разочарование от дългогодишния неуспех да се реформират доминираните от САЩ институции.

"Идеята на НБР беше да се създаде банка, в която да има по-голямо равенство между акционерите си, да се надяваме, че ще може да взема решения по-бързо и да отпуска повече заеми в местни валути", каза тя. "Тези институции не заменят МВФ и Световната банка, а осигуряват допълнително пространство - ако сравните НБР със Световната банка, тя е много по-малка институция".

Отворил врати през 2016 г. с 50 млрд. долара начален капитал, оттогава НБР внимателно си е извоювал ниша, като е одобрил финансиране на стойност 32 млрд. долара за 96 проекта в петте си първоначални държави членки. През 2021 г. тя за първи път разшири членския си състав, включвайки в него Бангладеш, Египет и Обединените арабски емирства - почти 280 милиона души, като Уругвай все още фигурира на сайта ѝ като "потенциален член". За разлика от това Групата на Световната банка е поела ангажимент за 98,8 млрд. долара към своите почти 190 държави партньори, "разпределени под формата на кредити, заеми, безвъзмездни средства и гаранции" - само през 2021 г.

Въпреки ограничения си мащаб, ясната мисия на НБР да финансира инфраструктурни проекти и проекти за устойчиво развитие в целия Глобален юг - най-вече така необходимата зелена енергийна инфраструктура, която ще помогне на развиващите се икономики да се откажат от зависимостта от изкопаеми горива - се оказа привлекателна за нарастващия списък от страни членки на банката. През четирите години от 2022 г. до 2026 г. банката заяви, че ще отдели 40 % от общия обем на одобренията си за "проекти, допринасящи за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него".

Атрактивен е и ангажиментът на банката да отпуска все повече заеми в местни валути в резултат на отдавна изразеното желание на страните от БРИКС да се освободят от господството на щатския долар.

Докато преобладаващата част от международните заеми трябва да бъдат изплатени в щатски долари, което на практика увеличава дълговото бреме на развиващите се страни, тъй като стойността на зелените пари се покачва, кредитирането в местна валута би оставило същите тези кредитополучатели по-малко засегнати от политиките на Федералния резерв на САЩ. Освен това те ще бъдат по-малко уязвими от правомощията на правителството на САЩ да използва статута на долара като международна резервна валута за едностранно налагане на унищожителни финансови санкции.

Въпреки този ангажимент обаче кредитирането в местна валута остава слабо. По-малко от една четвърт от отпуснатите от Банката на БРИКС средства през миналата година са в местна валута, като по-голямата част от тях са деноминирани в китайски ренминби, а отскоро и в южноафрикански рандове.

Гъвкавостта на банката също е привлекателна. Стремейки се да пресече бюрократичните формалности на другите банки за развитие, подходът на НБР, наречен "национални системи", разчита на регулаторните системи в страните, в които се изграждат проектите, като на практика прехвърля отговорността за оценка и мониторинг на социалното и икономическото въздействие на проектите на местните агенции в съответствие с местното законодателство.

Въпреки че Световната банка вече има строги предпазни мерки за социално и екологично въздействие, разработени чрез многократни консултации с групи на гражданското общество, НБР е критикувана за това, че умишлено запазва неяснотата на собствените си ангажименти и прехвърля отговорността за консултациите и участието на общностите в новите проекти на клиента.

Сидиропулос заяви, че въпреки малкия си размер, не толкова строгите условия за отпускане на заеми на банката продължават да привличат кредитополучатели от всички страни от БРИКС.

"Живеем в свят, в който достъпът до големи суми за финансиране на развитието е труден", каза тя. "Фактът, че тази банка съществува, създава шансове за нейните членове да получат по-бърз достъп до финансиране на проекти за развитие".

Даниел Брадлоу, старши научен сътрудник в Центъра за развитие на стипендиите към Университета в Претория, заяви, че амбициите на НБР са останали скромни въпреки високопарната реторика около стартирането ѝ.

"Като нова банка си мислех, че тя ще бъде по-иновативна и креативна от това, което е", каза той. "На практика тя е сравнително полезна, но малка банка. По време на Ковид Южна Африка получи заеми за 2 млрд. долара, за да се справи с пандемията, което беше полезно".

Все пак други смятат, че подходът на банката към обичайната дейност е пропиляна възможност. Ана Гарсия, генерален координатор на базирания в Рио де Жанейро Политически център на БРИКС, заяви, че първоначално се е надявала, че банката е научила трудните уроци от последните няколко десетилетия на международно кредитиране.

"Тя трябва много по-сериозно да се запита какви са последиците от проектите, които финансира", каза Гарсия.

От началото на 80-те години на миналия век общественото недоволство и политическият натиск върху проекти, финансирани от Световната банка, които са довели до широко разпространено влошаване на околната среда, са принудили институцията да приеме по-строги политики за екологична и социална отговорност, както и начини за участие на общността и гражданското общество в новите проекти. Изглеждаше, че не е необходимо да се повтарят грешките от миналото.

"От една страна, е много интересно да се проучат стратегическите насоки на НБР", каза тя. "Като нова финансова институция тя вече има насоки за социално и екологично въздействие... От друга страна, имате глобален консенсус относно необходимостта от финансиране на устойчива глобална инфраструктура - и по този начин НБР не се различава толкова много от останалите."

Гарсия посочи проекта за вятърна енергия Araripe III, който получи над 67 млн. долара от НБР чрез Бразилската банка за развитие. Проектът, в рамките на който са изградени 156 вятърни турбини върху земя, наета от над 70 семейства, сега произвежда достатъчно чиста енергия за захранване на 400 000 жилища. Но въпреки очевидните ползи от проекта, членовете на местната общност quilombola казват, че се борят с въздействието на проекта върху техните домове и поминък, като се оплакват, че е имало слаб интерес към провеждането на консултации с местните жители преди началото на проекта.

Друг спорен проект, прокарването на Трансамазонския път, който според еколозите е улеснил изсичането на горите, довело до унищожаването на най-голямата тропическа гора в света, изглежда разширява определението за устойчиво развитие до неузнаваемост.

Още по-лошо е, че въпреки множеството проекти за възобновяема енергия, които отбелязаха първите стъпки на банката в областта на финансирането на развитието, изглежда, че НБР все повече се насочва към традиционните проекти с висока въглеродна интензивност, които се оказаха толкова пагубни за климата.

През 2019 г. банката на БРИКС одобри заеми на стойност около 790 млн. долара за три енергийни проекта в Южна Африка. От тази сума около 480 млн. долара са отишли за електроцентралата Medupi на местната енергийна компания Eskom, която понастоящем е една от най-големите електроцентрали на въглища в света.

Въпреки първоначално вдъхновяващите формулировки за равенство и отчетност, Сидиропулос заяви, че процесът на вземане на решения от страна на НБР за това как оценява предложените инфраструктурни проекти като "устойчиви" се нуждае от усъвършенстване.

"Ако погледнете въпроса за прозрачността, всъщност тези проекти вероятно са много по-непрозрачни от другите банки", каза тя.

Гарсия заяви, че като сравнително нова институция Банката на БРИКС все още има време да изпълни първоначалното си обещание за нов начин на финансиране на развитието на инфраструктурата.

"Първото нещо е прозрачността - те трябва да отворят данните си за конкретни групи по интереси", каза тя. "Второто нещо е участието извън бизнеса - след като имате проект, трябва да отворите пространство за консултации с местните групи. Канали за участие, канали за прозрачност - това е нещо, което те лесно могат да направят и което Световната банка вече прави".

Бисваджит Дхар, професор в Центъра за икономически изследвания и планиране към университета "Джавахарлал Неру", заяви пред фокусираното върху климата издание "Диалог за климата в Индия", че нарастващата зависимост на НБР от частния капитал при финансирането на кредитирането оставя банката в плен на същите икономически сили, които са оформили парадигмата, която тя някога се е опитвала да измести.

"Тъй като ще бъде принуден да навлезе на частните капиталови пазари, НБР ще трябва първо да помисли за запазване на финансовата си жизнеспособност, което ще стане за сметка на нейния мандат", каза той. "Тъй като трябва да функционира като търговско дружество, а не като орган за финансиране на развитието, тя не може да си позволи да привлече организации на гражданското общество, които да извършват надлежна проверка на проектите, които финансира".

Сидиропулос заяви, че новите финансови институции, каквито и да са амбициите им, все пак трябва да оцелеят в свят, оформен от изискванията на частните капиталови пазари и преценката на агенциите за кредитен рейтинг.

"Наблюдаваме появата на нови финансови институции за развитие, но истината е, че живеем в глобализиран свят", каза тя. "Не става въпрос за създаване на друга институция, а за промяна на парадигмата, за промяна на рамката, чрез която се оценява [кредитният] риск".

Според нея обаче е малко вероятно тази промяна да дойде от обичайния подход. Тя повдигна въпроса за перспективата да не успеем да спазим крайния срок до 2030 г. за 17-те Цели за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, които призовават правителствата да изкоренят бедността, да намалят неравенството и да предприемат спешни действия по отношение на изменението на климата.

"Това изисква осъзнаване, че се намираме в кризисен момент", каза тя. "Намираме се на половината път до Целите за устойчиво развитие и няма да ги реализираме, а планетата ни буквално гори - и страните от глобалния юг ще понесат голяма част от тежестта на това".