Има място на света, където хората почти не използват думи като „аз“ и „мое“.

Залегналите в основата на западната цивилизация индивидуализъм и чувство за лична собственост, там не са част от националната нагласа.

Идеалът на комунизма беше за равенство и братство между хората, които ще споделят всичко помежду си.

Парадоксално, но тази страна граничи с една от малкото останали комунистически държави, като разликата между двете е огромна. Това е най-иновативната, една от най-богатите и най-бързо развиващите се нации в света.

Става въпрос за Южна Корея. Там вместо „аз“ обикновено се използва думата „юри“ (ние). Това не е някакво изключение в граматиката, а културен канон върху който се основава самата същност на цялата нация, пише BBC, предаде VESTI.

Корейците винаги казват „юри нара“ (нашата страна) вместо „наи нара“ (моята страна). За тях втората фраза звучи напълно неестествено. По същия начин говорят и за роднините си, дори за съпругите си. Да кажеш „моята съпруга“ би означавало, че си единственият женен мъж в Южна Корея.

Преди всичко, културният колективизъм е доказателство за дългата история на конфуцианството в страната. За тях групата „ние“ всъщност е колективното корейско „аз“. Те обичат да споделят дори храната си, като е съвсем нормално да си вземаш хапки от чуждата чиния.

Това единство е отразено и в тяхната азбука, която е създадена така, че да е достъпна за всички, независимо от техния икономически и социален статус. Корейската азбука, подобно на българската е една от малкото специално създадени, а не естествено еволюирали. Тя се нарича Хангъл. Създадена е по заповед на крал Седжонг през 1446 г., тъй като китайските йероглифи били твърде трудни за научаване от по-голямата част от населението на Корея. Азбуката се чества с национален празник на 9 октомври.

Най-големият проблем за южно корейците при научаването на чужд език са концепциите за „аз“ и „мое“. Индивидуализмът на Запада обърква корейците, кара ги да се чувстват изключени от общността. За тях колективните идеали са много по-важни от личната независимост. Дори корейската икономика е по-скоро основана на колективизма и държавното планиране, а не на предприемаческата инициатива. В музиката пък предимство имат групите, а не индивидуалните изпълнители.

Обществените ценности на Южна Корея са обвързани с ограничената територия, етнически хомогенното население и пламенния национализъм. Тук домът, дори да живееш сам и да си собственик не е „твой“, а „наш“. Компанията е наша, училището е наше, семейството е наше. Само защото можеш да притежаваш нещо, това не означава, че си по-специален от другите.

И докато в Северна Корея този колективизъм води дава удобна платформа за упражняване на почти феодалния строй, скрит за комунизма, налаган от династия Ким. В Южна Корея върху общото самосъзнание се гради уникално общество, което е едно от най-бързо развиващите се социално и икономически в света в момента.