На колко ли истории са свидетели старите градски часовници на Русе?

Всичко, което се е случвало в центъра му отпреди век насам, е ставало пред техните очи, пише Жанета Йорданова в Монитор. Те са наблюдавали строителството на архитектурния бисер на града – Доходното здание, видели са тържественото откриване на Паметника на Свободата и появяването на фонтана на площад „Батенберг“, гледали са забързаните хора по главната русенска улица в продължение на над 100 години.

Дори и сега, когато всеки може да погледне от мобилния си телефон дали закъснява за среща, старите градски часовници са нещо много важно за Русе. Те носят очарованието и романтиката от миналото, когато в града край Дунава започват да се появяват сгради с богато украсени фасади по западен образец. Русе е първият български град с европейски архитектурен облик и затова са го наричали „Малката Виена“. Талантливите архитекти проектирали новите постройки с мансардни етажи, украсени с кулички, парапети, игли и друга декорация, а тези с обществена значимост имали и ниши за градски часовници.

„Да се видим пред „Часовника“

Така поколения русенци си уреждат срещи пред ъгловото здание на ул. „Александровска“ срещу Съдебната палата. Наричат го така заради красивата часовникова куличка на върха. Трите сгради със стари градски часовници в Русе имат също толкова интересна история, колкото е и на тиктакащите механизми. Тук например се е помещавала първата частна банка в България – Спестителното дружество „Гирдап“, открито през далечната 1881 г. През 1913 г. избухва пожар и след него е надстроен още един етаж, отново с куличка на върха.

„Не намерихме документация, но смятаме, че часовникът е монтиран някъде към 1899-1900 г. Няма собствена камбана, тя е сложена допълнително. Направен е в Берлин от фирма „Закария“. По онова време в Германия е имало много производители на градски механични часовници. През годините е спирал по различни причини, но в повечето време е работел“, обясни пред „Монитор“ / „Телеграф“ Йовчо Стоянов, председател на сдружението „Русчук БГ“, приело за мисия грижата и проучването на историята на старите градски часовници на Русе по идея на Александър Първанов.

С часовник преди над 120 години се снабдила и сградата на първия провинциален клон на Българската народна банка, открит в Русе през 1884 г. Сега тук се помещава Инспекцията по труда. Тиктакащият механизъм е най-старият в града и се смята, че е монтиран през 1896-1897 г. Изработен е в Германия и конструкцията му е много интересна. Това на практика е гаров часовник с външен и вътрешен циферблат – единият предназначен за перона, а другият – за чакалнята. Русенският е приспособен така, че външният да гледа към улицата, а вътрешният, който е с по-малък диаметър – към банковия салон.

„Сверяването на външния циферблат става с предавки от разстояние 15-20 метра във вътрешността на сградата. Когато започнахме проучването, установихме, че по някаква причина циферблатът със стрелките е бил свален от Александър Абаджиев, който се грижеше за два от градските часовници. Той почина преди около 2 години и със съдействието на дъщеря му открихме циферблата, но не и стрелките, предавките и липсващите зъбни колелета. Сега сме изработили на 3D принтер стрелки и зъбни колелца и се надявам съвсем скоро и този часовник да заработи. Имаме уверението на Инспекцията по труда да пусне електричеството на етажа и да направи ремонт на покрива“, обясни Стоянов.

Най-големият и представителен градски часовник в Русе е на сградата на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“, някога централа на първата в страната търговска камара – Русенската търговско-индустриалната камара, учредена през 1889 година. Сдружението „Русчук БГ“ е проучило по финансиран от общината проект историята и на този часовник, която е твърде любопитна.

„На стари снимки се вижда, че стрелките му сочат винаги 12 без 5 и ние се питахме защо е така. В Държавния архив в Русе прегледахме голям брой документи на камарата и и открихме лист, от който става ясно, че е поръчано на майстор да изработи фалшив циферблат и да го монтира, така че да имитира поставен в нишата часовник. Това е нашето откритие и принос към историята на този най-представителен за града часовник. Така е било от 1916 до 1922 г., когато търговската камара е поръчала доставката на механизъм от фирма „Вьойле“ в германския град Бокенем. Едва тогава е поставен истинският часовник“, разказва председателят на „Русчук БГ“.

В продължение на години самата Търговско-индустриална камара се грижела и сверявала часовника. Той е спирал за различни периоди, но от 2014 г. насам постоянно отмерва времето. Този уникален механизъм продължава да работи неуморно, все едно не е старец, а младеж, на когото животът тепърва предстои.

Други сгради в Русе, пак толкова красиви и строени приблизително по същото време, не са имали късмета да бъдат украсени с градски часовници, макар че това е било предвидено в проектите. Такава е постройката, в която сега се помещава Банка „ДСК“, бившият хотел „Тетевен“, Транспортната болница, Речна гара... Часовниковите ниши на тези великолепни сгради стоят празни и още чакат някой да им вдъхне живот...

Русчук е имал и каменна часовникова кула

Русчук, както и старото име на Русе, е имал и каменна часовникова кула по подобие на тези, които са запазени в Трявна, Разград, Бяла и други наши градове. Построена е през 1806 г. на мястото на стара кула от 1767 г., пише в книгата си „Русе. Биографията на дунавския град“ Васил Дойков. Намирала се е на главния мегдан на ул. „Узун чарши“ (сега „Николаевска“), където се пресичат улиците „Балкан“, „Света гора“, „19 февруари“ и „Цар Самуил“. Кулата е просъществувала повече от век и е разрушена през 1919 г. Запазена е мраморна плоча с надпис на арабски, разчетен от акад. Петър Миятев.

Надписът гласи: „Селим хан, син на Мустафа, винаги победител, строителят, да разполага винаги със слава, мощ и величие, достойнства на първия мирахор в града на двете реки (бел. а. - става дума на Дунав и Русенски Лом) със слава и помощ да стои на високия хоризонт тоя часовник, обединил във вселената обявяването на времето с гласа на молитвата. За построяването на този изкусно изработен часовник постави датата мъдрият Исмаил Ага“.