Градските механични часовници в Русе са емблема на историческото развитие на града и неразривна романтична част от градския бит.

Те са на повече от век. Могат да се разглеждат като магични носители на послания от славната история на Русе, каза за БТА Йовчо Стоянов, председател на сдружението "Русчук БГ". По думите му, навремето тези часовници са били много важни. Около тях се въртял градският живот.

"Преди 100 години хората се ориентирали по тях за часа. Не са имали ръчни часовници или телефони в джоба си", обясни Стоянов.

Каза, че в Русе има три работещи градски часовника.

Най-голям и най-представителен е часовникът на сградата на Регионалната библиотека "Любен Каравелов". Той е произведен през 1922 година от германската фирма "Бокенем". Има два механизма, които се навиват и работят самостоятелно. Единият е за стрелките, а другият - за камбаната.

"Майсторлъкът е двата механизма да се настроят и синхронизират. Ако не са сверени добре, може да се получи разминаване между времето, което показват, и ударите на камбаната", обясни Стоянов. Той припомни, че сградата, в която днес се помещава Русенската библиотека, някога е била предназначена за първата в страната Търговско-индустриална камара, открита през 1919 година. "Тогава все още не е имало часовник. Място за него обаче било предвидено", казва Стоянов. Сдружението си е поставило задача да разкрие цялата информация за часовника по проект. Той е финансиран по общинската програма "Култура" и представен в "Нощта на музеите".

"Знае се, че часовникът е монтиран през 20-те години на миналия век. От стари картички виждаме, че е с арабски цифри, а сега е с римски. И почваме да се питаме - часовникът ли е сменен, или само циферблатът. Вглеждаме се в снимките отново и установяваме, че на всички тях часовникът показва 12 без 5. Пак се питаме - спрял ли е часовникът, или това не е часовник, а нарисувано табло", каза Йовчо Стоянов.

"Намерихме документ на Търговско-индустриалната камара, с който се плаща на майстор да нарисува табло с часовник. Така то стояло две-три години. Истинският часовник е закупен през 1922 година и монтиран на сградата", обясни Стоянов. Сдружението ще извърши задълбочено проучване на всички документи, в които се съдържат сведения за часовника. След това данните ще бъдат систематизирани и издадени в книжка. По думите на Стоянов, подобно проучване досега не е правено. В него участват и приятели - Илиян Илиев, Мирослав Манев, Александър Първанов и Толя Чорбаджиева.

Другият градски механичен часовник се намира на сградата на някогашното акционерно спестително дружество "Гирдап", което е и първата частна банка в България, основана през 1881 година. Тя се намира в центъра на града - до Съдебната палата. Любимо място е за среща на русенци, наричано "Часовникът". "Няма запазена документация и не знаем кога часовникът е монтиран. Според нас и с помощта на моделите разкрихме, че вероятно това е станало през 1899-1900 година", обясни Стоянов. Часовникът е с голям и хубав циферблат. Работи добре и е на берлинската фирма "Захария". "Цяла година търсихме сведения за този часовник. Открихме коя е фирмата, но не знаем кой го е купил, кога е донесен и монтиран на сградата", обясни Стоянов.

Най-стар от всички е часовникът, намиращ се на сградата на Инспекцията по труда в Русе. "Предполагаме, че е монтиран през 1896-1897 година, но и за това няма данни. Сградата е строена за първия клон извън София на Българската народна банка. Часовникът е много хубав и ние се грижим добре за него. Има два циферблата. Единият е гледал към някогашния банков салон на втория етаж, а другия - към улицата", обясни Стоянов.

По думите му, и трите градски часовника работят точно. "Искат малко грижи - навиване, смазване, настройка. Механизмите са им толкова дълготрайни, че почти вечни - щом 100 години работят без видимо износване", обясни Стоянов. И трите часовника се навиват на ръка.

"Процесът по навиване отнема около пет минути. Върти се манивела. Има въже, което издига тежест на височина от около два метра. Въжето се навива на макарата и от собствената тежест в продължение на седмица часовникът работи безотказно", обяснява Стоянов. По думите му, тези градски часовници не могат да цепят секундата. "Гражданите да не се ядосват, че може да са с някоя и друга минута назад или напред. Тези часовници носят романтика, сплотяват хората", казва Стоянов.