Може да се окаже, че бегачите бягат погрешно. Леко различна поза може да осигури на бягащите или ходещи хора допълнителен тласък от гравитацията - а това може и да доведе до счупване на много от сегашните световни рекорди, пише OFFNews.

За повечето бегачи и техните треньори, тичането е последователност от скокове, твърди Свейн Ото Канстад (Svein Otto Kanstad), физик и бивш съставител по лека атлетика, който работи във Волда, Норвегия. Гравитацията не се смята за полезна при тичане, тъй като нейния вектор е перпендикулярен спрямо посоката на движение на бегача. Но според Канстад, този модел не взима предвид съществуването на ъгловото ускорение. Вместо да гледат на бягането като последователност от скокове - отскачане с единия крак и приземяване на другия - лекоатлетите трябва да гледат на своя спорт като серия от падания, подпомагани от гравитацията, твърди той.

"Ние падаме напред, а нашите крака ни задържат", - обяснява Констад. С всяко падане тялото на бегача всъщност се завърта напред, използвайки като ос крака, който е в контакт със земята. "Не става дума за серия от скокове, ами за серия от завъртания."

Обръчът най-добре илюстрира как завъртането осигурява ъгловото ускорение. Ако просто хвърлите обръч вертикално във въздуха, той ще падне веднага след като се приземи. Но ако завъртите обръча, докато го хвърляте, той ще се изтъркаля след като се приземи, поради натрупаното ъглово ускорение.

"Ние използваме ъгловото ускорение без дори да го осъзнаваме," твърди той. Но използвайки го по правилен начин много лекоатлети могат значително да подобрят бягането си.

Всичко е в движението на краката

Докато бедрата на бегача се завъртат, за да преместят всеки от краката напред, той или тя набират ъглово ускорение. Но повечето бегачи не използват оптимално това. В момента, в който водещият им крак докосне земята, другият крак обикновено изостава назад. При оптимизираната походка на Канстад, вторият крак вече би трябвало да се е извъртял напред преди водещия крак да докосне земята. По този начин, центърът на тежестта на бегача се измества още по-напред, което позволява по-голямо ускорение напред, а идващият втори крак предотвратява падането.

Оказва се, че това никак не е лесно, но Канстад се е научил да бяга по този начин. Той твърди, че бившият американски спринтьор Майкъл Джонсън (Michael Johnson), който държи световния рекорд при мъже на 400 метра от 1999 г., използва същата техника.