До дни Народното събрание ще започне да разглежда поправките в Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха приети преди седмица от правителството.

Законопроектът вече е внесен в парламента, а приемането може да се осъществи още преди края на настоящата сесия на парламента, предаде БГНЕС.

Мащабните промени предвиждат ускоряване на съдебния процес, както и преминаване на делата за борба с корупцията по високите етажи на властта на подсъдност пред Специализирания наказателен съд.

“Основната част от измененията са насочени към ускоряване на процесуалното развитие и в двете фази на наказателното производство”, гласят част от мотивите към законопроекта. Предвижда се провеждане на разпоредително заседание от състава на съда с участие на прокурора, подсъдимия и неговия защитник, пострадалия или неговите наследници, представител на ощетеното юридическо лице, повереника, в което се решават окончателно въпросите относно допуснатите процесуални нарушения в досъдебната фаза. След влизането в сила на съдебния акт от разпоредителното заседание и насрочването на делото за разглеждане страните не могат да правят възражения и да искат връщането му на прокурора на това основание пред въззивната или касационната инстанция.

Друга новост – по преценка на наблюдаващия прокурор - престъпленията, които са наказуеми с лишаване от свобода до три години, може да се разглеждат по бързата процедура. Запазена е възможността съдията–докладчик да върне делото на наблюдаващия прокурор, ако констатира при насрочването му, че е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на обвиняемия или на неговия защитник.

И още една съществена новост – въвежда се забрана за повторно връщане на делото на същото основание, на което веднъж вече е било връщано на прокурора.

Въвеждат се и ред други механизми за ускоряване на съдебния процес. Когато констатира неоправдано забавяне в досъдебното или в съдебното производство, съдът ще определя подходящ срок за извършване на забавените действия. За пръв път се въвежда възможност за отстраняване на забавено провеждане на процесуални действия в съдебната фаза на процеса.

Предвижда се търсене на отговорност от магистрата, който допусне забавяне по делата. “Влезлият в сила съдебен акт, с който е констатирано необосновано забавяне, е основание за търсене на дисциплинарна отговорност на конкретния магистрат в съответствие с предвидения ред в Закона за съдебната власт и подлежи на отчитане при формиране на оценката за качеството на работата му при атестиране”, посочват авторите на законопроекта за изменение на НПК.

По нов начин са уредени и възможностите за удължаване на сроковете за разследване. Предлага се това да става само за периоди с максимален срок до два месеца, като първоначално удължаването е от наблюдаващия прокурор. Едва след изтичането на четиримесечен период и при фактическа и правна сложност на разследването, контролът за срочното му приключване се възлага на административния ръководител, който може да допусне удължаване, но също с не повече от два месеца.

Законопроектът за промени в НПК предвижда и мерки за обезпечаване на качествената работа по делата, свързани с корупция по високите етажи на властта, които се следят с особено внимание и от обществото, и от партньорите ни от Европейската комисия. С оглед на компетентността и по-голямата си специализация да решава дела с висока правна и фактическа сложност Специализираният наказателен съд вече ще гледа корупционните престъпления, за които са привлечени под отговорност депутати, министри, председатели на държавни органи, ръководството и териториалните началници в Агенция „Митници“, управителя на държавни институции и агенции, членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите от Инспектората на ВСС.

Така се създава условие за рационално използване на специализираните съдилища и прокуратури. Заедно с това ще се разчита и на специализацията на магистратите в двете институции, за да бъдат постигнати очакванията на обществото за своевременни и справедливи наказания, когато подсъдимият е заемал висша държавна длъжност. Делата за корупционни престъпления срещу лицата на ръководни длъжности ще бъдат гледани по общия ред, но от съд с национална компетентност, и то само за изброените престъпления.