Социологическите данни сочат тенденция за изравняване на силите между ГЕРБ и БСП в навечерието на евроизборите.

БСП и ГЕРБ са с изравнени сили в навечерието на изборите за Европейски парламент, сочат данните от изследване на политическите нагласи в България на "Сова Харис". То е представително за населението на България над 18 годишна възраст. Проведено е от 16 до 22 ноември сред 1000 души над 18-годишна възраст.

21.6% от запитаните отговарят, че ще гласуват за ГЕРБ, 21.3% - за БСП, за ДПС – 5.8%. Обединени патриоти събират 4.1% доверие, "Воля" - 1.9%, Демократична България - 1.5%, АБВ и СДС - по 0.9%, Реформаторският блок - 0.4%.

За "друга партия" биха дали гласа си 1.4 на сто от запитаните. 14.6% декларират, че няма да гласуват.

Премиерът Бойко Борисов се ползва с най-голяма доверие сред политическите лидери (34.4% заявяват, че му имат доверие срещу 54.8%, които казват, че му нямат доверие), следван от Корнелия Нинова (28.2% доверие срещу 61.7% недоверие) и Красимир Каракачанов (18.8% доверие срещу 64% недоверие).

Засега бариерата от над 6% за излъчване на представител в Европейския парламент преминават само трите утвърдени политически субекта: ГЕРБ, БСП и ДПС.

45,3% от запитаните отговарят, че са сигурни, че ще гласуват. 23% се колебаят или няма да отидат до урните.

Изследването сочи още, че повече от половината граждани - 57.2% следят протестите и ги подкрепят. Само 15.1% отговарят, че ги следят, но не ги подкрепят. 42.3 на сто от запитаните отговарят с "да продължат протестите и натискът на улицата" на въпроса "какво смятате, че е по-добре да се случи". Малко по-малко - 40.1% смятат, че предпочитат "ситуацията да се нормализира и институциите да си поемат ролите".

Изборите за Европейски парламент са толкова важни поради факта, че самата Европа е на кръстопът. А пътят, по който ще тръгне Брюксел с новия парламент, ще бъде от решаващо значение за България. За страната ни беше важно да проведем успешно първото си Европредседателство и да покажем на партньорите си колко е ефективна за нас кохезионната политика. С тази задача правителството на Бойко Борисов се справи успешно. В новия 5-годишен мандат на Европейския парламент обаче ще се изправим пред сериозни предизвикателства, които ще изискват и нови решения за страната ни.

Очевидно е, че опозицията у нас сега е много по-добре подготвена в сравнение с парламентарните избори през 2017 г. Кой – управляващи или опозиция – ще успее да приведе по-силни аргументи в своя полза, ще трябва да установим в периода до изборите на 26 май 2019.

Макар че до изборите за Европейски парламент остава около половин година, ние вече се намираме в предизборна обстановка. Резултатите от последното национално социологическо проучване на СОВА ХАРИС показват, че е изравнена подкрепата за двете най-масови партии. Разликата е в рамките на допустимата стохастична грешка. Имайки предвид, че на този вид избори активността е традиционно по-ниска, можем да предположим, че и този път до урните ще отидат по-малко от заявилите, че ще гласуват, избиратели. Но дори и да вземем гласовете само на твърдо решилите да гласуват, паритетът пак се запазва.

Засега бариерата от над 6% за излъчване на представител в Европейския парламент преминават само трите утвърдени политически субекта: ГЕРБ, БСП и ДПС.

Според резултатите, хипотетично съществуват още три възможности за сформиране на коалиции, които биха могли да преодолеят изборния праг.

Едната е ако се появи субект, който да консолидира гласовете на дясно-либерално настроените избиратели, които сега са разпиляни в различни посоки.

Втората е около контрукцията на Обединените патриоти, които обаче са вътрешно разпокъсани и в момента се намират в нисходяща тенденция, свързана с участието им в управлението.

Третата може да възникне на основата на подкрепата за партия „ВОЛЯ“, съчетана с други политически сили и с евентуалното присъединяване на партията на Волен Сидеров, ако той излезе от съюза с Обединените патриоти.