В България все още няма институция, която реално ще управлява риска по пътищата

Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ и Агенция „Пътна инфраструктура“ да се слеят. За това настоя председателят на УС на Института за пътна безопасност Богдан Милчев. В интервю за БГНЕС той обясни, че по този начин ще има институция, която реално ще управлява риска по пътищата, защото такава в момента няма.

„Ние предлагаме АПИ да бъде извадена от МРРБ и да се слее с ДА „БДП“ в едно цяло, да бъде пряко подчинена на Министерския съвет. По този начин ще стане държавна агенция. Постигаме няколко неща. Първо приоритизираме проблема с пътищата, защото ще бъде на пряко подчинение на министър-председателя, второ – ще има по-голяма прозрачност при харченето на парите, защото сега имаме няколко разпределители на пари – министерство, АПИ, „Магистрали“ и на трето място, сливайки двете институции всеки ремонт ще има одит за безопасност“, обясни той.

По думите му, създадената преди две години Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, която обаче няма правомощия, не е извършила оценка на риска, не е създала информационна система на базата, на която да управлява и оценява риска.

„За това ние от Института за пътна безопасност решихме да създадем информационен масив и да направим такава оценка на риска в България. Оказа се, че имаме проблем с информацията, в България не се събира информация в обема, който се изисква в Директива 96 от 2008 г. за безопасната инфраструктура. За това ние се обърнахме към Гаранционния фонд и Асоциацията на застрахователите в България, получихме от тях масив за 3 годишен период. На базата на получената информация ние я обработихме, преведохме Швейцарския стандарт за управление на риска, на базата, на който ние създадохме формула в България, за да може да оценим риска и да го приоритизираме – да посочим къде има повече проблеми и къде по-малко“, обяви Милчев.

Той уточни, че местата не са били посетени лично от него или представители на института както и че не са геореферирани, но планират с помощта на новите технологии да направят дигитално заснемане – чрез дронове, чрез сателити, тъй като не разполагат с необходимите средства, които са значителни, за да изпратят хора да обследван всеки един участък на място.

Милчев обясни, че идентифицирането на проблемните участъци е станало, като преди това са разделили България на четири зони и са определили, че има 1 зона с много висок риск, 1 зона с нисък риск и 2 зони със среден риск.

„Северозападна България е с най-висок риск, Югозападна България е с най-нисък риск, а Източната част на България е със среден риск“, посочи той и добави, че те са успели да разберат в различните области какъв е рискът.

„Констатирахме, че в Софийска област рискът е най-висок, пътищата в областта са най-опасни. Ловеч е след това, следван от Русе, Варна и Пловдив. В същото време констатирахме, че изключително безопасно е да се кара в Перник, Кюстендил, Габрово, Ямбол. Видяхме, че картата е пъстра. Видин е със средна опасност, Плевен също“, коментира Милчев.

По думите му главната цел на всичко това е да ориентират българските политици накъде трябва да насочат средствата. Милчев каза, че по действащото законодателство концентрацията за пътно-транспортни произшествия показва, че ние имаме 90 опасни места, но опирайки се на данните на застрахователите от института са идентифицирали около 1500.

Институтът е разработил и пътна карта за развитие на безопасността, която се развива в 6 основни стълба – нов закон за движение по пътищата, структурни промени в управлението на риска; създаване на стандарти за управление на риска; създаване на отворена информационна система по БДП; законово регламентиране на извънсистемния контрол и ангажиране на международни консултанти.