Смяна на над 800 топонима в Старозагорско от турско-арабски произход с българския им еквивалент.

Това решиха старозагорските общински съветници, които приеха предложението, изработено от Временна комисия, с което се сменят турско-арабските имена на 868 местности в региона. 39 заседатели гласуваха "за", двама "против", а четирима се въздържаха от мнение.

Това предизвика остра реакция от страна на групата на ДПС в Общинския съвет в областния град. Според д-р Тунджай Йозтюрк проблем създава идеологията, която се изповядва със смяната на имената. По думите му, тя се основава на противопоставяне, разделяне, насаждане на омраза и ксенофобия.  

„Хора, които изповядваха дълги години същата тази идеология през далечната 1989 г., бяха в основата на това аз и моето семейство да напуснем нашата родина България и да станем част от т. нар. „Голяма екскурзия“. В онези времена саморазправата с нас беше също заради арабско-турските имена, които ни бяха насилствено сменени. Тогавашните управляващи наричаха това Възродителен процес. Как ще ме убедите, че днес мнозинството чрез това предложение не се опитвате отново да активирате този процес? Няма да се учудя, ако утре някой от вас предложи да се сформира нова комисия, която да работи да сменят моите имена за пореден път. Аз мисля, че не прекалявам, а споделям мнение“, каза Йозтюрк.

„Такива инициативи намаляват доверието на гражданите към държавата и нейните институции”, бе записано и в декларация на мюсюлманското вероизповедание у нас.

„Ахча тахта”, „Карасолука”, „Трифунски бюлюк”, „Орлу-кая”, „Чакма дере”, „Съборената кюприя“, са само част от имената на старозагорски местности, които са с турско-арабски произход. Всичките 868 топонима обаче ще получат своя български еквивалент. Сред тях са например местността Чаплака, която вече ще се казва Голото, Халваджи бунар ще е Халваджийски кладенец, Калпазан баир ще бъде Ялов рид, Бейска кория ще бъде Чорбаджийска гора, Ахмед баир - Антонов рид. Карталско дърво ще е вече Орлово дърво, Сърдаревото ще е Пъдаревото. Преводът отне една година, като сериозна помощ оказали и външни консултанти от БАН.

Подобно мащабно преименуване на местности у нас се извършва за първи път след 1934 г., разясни старозагорският общински съветник от ВМРО Антон Андонов.

„Досега това беше правено в общините в Бургас и във Варна, но тъй като по спецификата на тези градове - те имат много малко населени места, там говорим между 40 и 60 имена. А за Стара Загора говорим за над 800 и почти 900 имена“, каза Андонов.

При преименуването е използван буквален превод, като членовете на комисията са се съобразили с конкретните географски особености на районите, в които са местностите.

„Запазихме доста тракийски названия. Едно от тях е Копаците. Другото е Марашите. По предложение на директора на Историческия музей оставихме Берекет могила, тъй като самата могила е паметник на културата“, допълни Андонов.

Не се очаква административно объркване за гражданите, тъй като местностите имат и идентификационни номера, а не само названия, уверяват от комисията.