Сляп художник реставратор от Пловдив рисува картини с техника отпреди 4 хиляди години.

76-годишният Стамен Карамфилов е реставратор иконописец, който внезапно преди 5 години губи 99 процента от зрението си.

„В един момент преди 5 години рязко загубих зрението си. И бях принуден да извикам помощ – съпругата ми да дойде да ме вземе от местото, където се бях хванал за един парапет на един мост. И не можех да продължа, защото това беше необичайно за мене – да изчезне всичко преди очите ми“, спомня си Стамен, предава bTV.

Снимка: btvnovinite.bg

Последната му работа като реставратор остава недовършена – това е икона на Свети Димитър от 1827 година.

„Това трябваше да бъде дорисувано, донаправено с фини четки. Но аз с четка вече не работя, работя само с шпакли. Тази икона е от 1826 г., свети Димитър. И няма да мога да я довърша, така ще си остане“, разказва реставраторът.

Снимка: btvnovinite.bg

Днес Стамен Карамфилов е единственият художник в света, който може да рисува с восък направо върху платно.

„Аз съм първият, който рисува на платно енкаустика. В продължение, когато кажех да обгоря платното с восък, с газовата горелка – то се запалваше. И ето тук си има една тайна, дето се казва, с годините обработването на картините с восък да става с газова горелка.", обяснява Стамен.

„Една лъжичка восък – като пример – и пигмент. Разбърквам го и по този начин восъкът се оцветява. Нанасям го на платното, каквото трябва – цветовете ги нанасям, след това ги обгарям с газовата горелка. Тези цветове си остават стотици години, защото восъкът е естествен изолатор от кислород“, разказва художникът.

Откакто загубил зрението си, Стамен разчита изцяло на интуицията си за цветовете и на допира с пръсти по засъхналия по платното восък.

Снимка: btvnovinite.bg

„Работя изключително върху черна основа, защото по-ярките цветове изпъкват в зрението, което ми е останало все пак в лявото око, и блестят. По тоя начин успявам да пресъздам пейзажа, който съм обработил една седмица в главата. Картините стават бавно", споделя художникът.

„Пълзейки по картината, виждам какви са съчетанията. Виждам. Тука вече говоря – виждам на един пръст от носа ми. Когато работя с определени цветове, аз им усещам излъчването. Когато сложиш дясна ръка отпуснато, без да влагаш какъв цвят е – то се усеща. Усещат се топлите цветове и студените цветове", обяснява Стамен.

Най-яркият спомен на Стамен като реставратор иконописец е свързан с намирането на старинна икона на Свети Иван Рилски. Случило се много преди да ослепее, но смята, че тази случка е метафора за цялостното отношение на хората към духовните ценности.

„Търсейки старинни икони по селата, намерих една икона на Иван Рилски. Закована с така наречените "цигански пирони", за да запуши една дупка в обора да не минават кокошки... Много беше трудно да я възстановя, но я възстанових. Трислойна. Три икони имаше отдолу, най-отгоре беше на Иван Рилски. И беше уникална икона. Това са хората.", казва Стамен.