На 19 юни 2014 година един талантлив младеж от Пловдив изчезва безследно и оттогава до днес от него няма и следа.

Художникът Стефан Маринов сякаш се е опитал да заличи изцяло себе си и своето съществуване - преди да изчезне, изгаря всички свои рисунки, оставя личните си документи и напуска работното си място. И сякаш потъва вдън земя.

Мотивите за внезапното му решение остават неразгадани и досега. И подхранват мистерията...

В деня на изчезването си Стефан е бил на работа - в павилион за вестници  на улица „Царевец”,  до студенските общежития на Медицинския университет в пловдивския квартал „Христо Смирненски”, пише "Марица".

Павилиончето е съвсем наблизо до дома му - на улица „Иван Гешев”. Към 9 часа в злополучния ден майка му е била при него на работата. Впоследствие заявила, че той се държал спокойно и  всичко било нормално. Когато обаче станало време да затваря павилиона, Стефан приготвил бракуваните вестници, подредил ги и си тръгнал. Оставил  вътре бележка, че е решил да напусне работа. До бележката поставил портфейла с личните си документи и парите от оборота. Оттам следите му се губят.  

Според разследващите решението да изчезне мъжът е взел спонтанно, защото почеркът върху бележката е доста разкривен. За намерението си не е споделил нито със семейството си, нито с приятелите или колегите си. 

„Скоро ще станат две години, откакто нямаме никаква информация за брат ми Стефан”, споделя с болка в гласа брат му близнак Веселин. Той е и основният организатор на издирването, продължило ефективно повече от година.   

Една от версиите, която се появява дни след изчезването на художника, е, че  може да е станал жертва на имотната мафия. От това се страхували приятели на 30-годишния тогава пловдивчанин, които не вярвали на опасенията на близките, че се е самоубил. Тия хиени сто на сто са се възползвали от неговата безпомощност и са му дали да подпише документи, с които след това да си правят далаверите, предполагали  другарите на художника. 

Близките му обаче търсят причината за изчезването му в депресията заради липсата на подходяща работа. Той неведнъж заплашвал, че ще посегне на живота си, тъй като отвсякъде го отхвърлят.
 
Когато изчезва, Стефан е на 30 години. Сега би трябвало да е на 32 и да не се е променил кой знае колко. Висок е около 1,60 м, с къса кафява коса и кафяво-зеленикави очи. Бил е облечен с черно кожено яке и светъл панталон.  Младежът е с намален слух и лека пареза. Често го бъркат с брат му Веселин, защото са близнаци, но Стефан не носи очила. Отличителен белег е бенка над лявата вежда. 

Веселин умолява, който  има някаква информация за изчезналия Стефан Маринов, да сигнализира в най-близкото РПУ или да се обади на телефон 112.