След раздяла или загуба на любим човек четете приказката “Пепеляшка” на Шарл Перо, ако се чувствате самотен - прелистете “Малкият принц” на Екзюпери.

На хора с ниско самочувствие може да помогне Хари Потър, при проблеми в семейството се препоръчва “Железният светилник” на Димитър Талев. Романът на Кели Мартин “Ще си останем приятели, нали” е добър лек при любовна мъка. Тези литературни произведения са част от рецептурниците, които ползват консултантите по библиотерапия в двете най-големи библиотеки на Стара Загора - регионалната “Захарий Княжески” и библиотеката при читалище “Родина”.

11 библиотекари са първите, обучени за консултанти в курс по библиотерапия. След тях други 32-ма библиотекари, вече от цялата страна, изкараха същия курс в Стара Загора, тъй като Българската библиотечно-информационна асоциация оцени инициативата и включва тези курсове в своята годишна програма за обучение.

Вече има заявки и за курсове по библиотерапия в регионалните библиотеки - Кюстендил, Пловдив и Търговище.

Идеята е на двама млади психолози - Дончо Донев и Минчо Николов, които работят в Стара Загора.

“Преди година започнахме по проект на регионалната библиотека, в рамките на който трябваше да обучим библиотекари да помагат чрез книгите на приемни родители и на деца и семейства в риск. Внезапно обаче открихме повече последователи на идеята за библиотерапията.

Не беше лесно да сглобим курса си, тъй като се оказа, че никъде в България до този момент библиотерапията не съществува академично, не се изучава, няма специалисти и литература на български език. Затова се наложи да прочетем много материали на руски и английски - в нашия периодичен печат открихме една статия по въпроса.

На базата на всичко това подготвихме първия “Наръчник по библиотерапия” в страната, който скоро ще излезе от печат”, разказва Дончо Донев, който е доктор по психология.

Библиотерапията оказва подкрепа на хора в криза чрез четене на подходяща литература, без да има претенциите чак за психотерапия, обяснява специалистът. При нея е важен читателят, а не авторът или темата на даденото произведение, затова всичко е строго индивидуално.

“Едни са чувствителни към поезията, други не я разбират и като мен намират романа за най-добрия формат при терапията. Но не е задължително да се прочете или чуе цяла книга или дори приказка, понякога работа върши и добре подбран откъс от произведението”, казва още д-р Донев.

Той допълва за механизма на въздействието: “Както при музикотерапията, така и при нас не е ясно кое надделява - психологията или изкуството.

Надпис “Аптека за душата” е имало над входа на фараонската библиотека по времето на Рамзес Втори в Древен Египет.

По-късно в Древна Гърция хората са се събирали и са гледали театър. Макар и подсъзнателно, всичко това е вид терапия. Защото, когато аз гледам, слушам или чета една история, аз влизам в тази история.

Ако тя е подбрана правилно за мен, аз се идентифицирам с главния герой. И докато чета едно литературно произведение, съпреживявам това, което и главният герой, и без да ми се случва реално нещо, аз започвам да постъпвам като него - трупам опит.

Копирам поведението, което наблюдавам.

Ако това се случва в реалния живот, ще намеря повод за критика и недоволство, но ако вляза в обувките на героя, ставам безкритичен към него.

Особено пък ако произведението е написано в първо лице, единствено число. В основата на библиотерапията е триединството между писател, текст и читател.”

Не било никак случайно, че по време на Първата световна война в някои английски полеви болници имало специално назначени медицински сестри, които не лекували, а само четели различни текстове на безнадеждно болните и ранените.

Текстовете подбирали интуитивно без научна подготовка и книгите не били непременно Библията. В днешно време библиотекарите консултанти у нас работят единствено на доброволни начала, за тях няма отделен щат. Те разполагат с библиорецептурници, които най-често изготвят сами благодарение на познанията си по литература.

Техните водещи от курса в Стара Загора са изготвили 8 примерни рецептурници - списъци с произведения, подходящи за четене при различни кризисни състояния

- раздяла, загуба на любим човек или близък, депресия, проблеми в семейството, ниско самочувствие. Във всеки от тях са записани между 20 и 30 книги.

“Нашите консултанти не са психотерапевти, за което се учи значително по-дълго, те не дават акъл на хората какво да правят, а им препоръчват какво да четат според проблемите им”, казва Николов.

Но това не е проста работа, защото за библиотерапията литературното произведение е само средство за постигане на дадена цел. Затова консултантите от библиотеките трябва да познават и вникнат в целия процес на лечение - от това как да посрещат читателя с проблеми, как в разговор с него да свалят книжната му анамнеза, как след прочита да обсъдят с читателя прочетеното, да могат при необходимост да организират с него и ролева игра.

Подобно на лекарите, които са длъжни да пазят медицинска тайна за своите пациенти, така и библиотерапевтите държат на конфиденциалността, за да не загубят доверието на своите читатели.

Затова и в Стара Загора разказват най-общо за конкретните случаи за лечението чрез книги. Например библиотекарка успяла да помогне на млада майка, която имала проблеми във взаимоотношенията си с детето си, което още не било тийнейджър. Първо я насочила към научна литература по нейния проблем, а след това я посъветвала да прочете и няколко детски книжки, за да види света през очите на детето си.

Може би и заради това в библиорецептурниците са вписани много книги за деца - от приказките на Шарл Перо и Братя Грим до “Пипи Дългото чорапче” и “Том Сойер” Застъпена е световната класика - “Ана Каренина” на Лев Толстой или “Оливър Туист” от Чарлз Дикенс, не са пропуснати и съвременни творби от български автори - “Гръцко кафе” на Катерина Хипсали или “Майките” на Теодора Димова.

“Но рецептурниците са примерни и е трудно да се приложат в практиката без адаптация към отделния читател”, казват Дончо Донев и Минчо Николов.

“Все още библиотерапията не е най-търсената услуга в библиотеките, но все пак набира последователи. Хората научават за тази възможност и започват да търсят съветите на консултантите. Библиотерапията е популярна сред младите хора. 12-класникът от ветеринарната гимназия Иван Желев, който тази година бе избран за млад кмет на Стара Загора, я бе включил в програмата си за управление като средство за привличане на повече негови връстници в библиотеките”, допълни Донев.

А следващото негово намерение е заедно с Минчо Николов да организират групи по библиотерапия в няколко старозагорски училища, които да подпомогнат личностното развитие на децата.

“В различните възрасти приоритетите са различни, затова библиотерапията може да се приложи и в детските градини - не е задължително децата да могат да четат, може и само да слушат текстовете, които възрастните им четат”, обяснява д-р Донев.