Неработещи контролни точки, стотици хиляди необработени нарушения, скромни приходи и многомилионни разходи

Това представлява шумно рекламираната тол система, която трябваше да осигури средства за нова пътна инфраструктура в България. На пресконференция в МРРБ екипът на министър Виолета Комитова представи стряскащи данни от проверката, която е била проведена през последните дни, съобщи bTV

Зам.-министър Захари Христов посочи, че през 2019 г. – преди старта на системата, само от е-винетки са били събрани 392 млн. лв. През 2020 г. с е-винетки, маршрутни карти и тол декларации са събрани с 600 000 лв. по-малко. През тази година постъпленията продължават да намаляват и са нужни още поне 185 млн. лв. приходи, за да може да се каже, че системата поне се самоиздържа.

По думите му „пожелателните приходи от по 1,3 млрд. лв.", за които говореше предишното правителство, са далеч от реалната ситуация: „Тол системата в момента почти се самоиздържа, но целта беше парите да се използват за рехабилитация и строителство на инфраструктура. Бяха дадени огромни средства, които бяха оправдани с бъдещи приходи от тол системата, които реално ги няма“.

Според екипа от МРРБ в момента на практика отново сме в старата ситуация – водачите на леки коли плащат основната част от пътните такси, а фирмите с камиони (които реално рушат пътищата) не са обхванати адекватно.

Защо?

Зам.-министърът коментира, че според Световната банка системата би била печеливша при дължина от 16 000 км и оптична свързаност. С решение на кабинета „Борисов 3“ обхватът ѝ е намален на 3115 км, намалени са тол таксите, а външни консултанти (Павлина Захариева и Олег Асенов, който след това оглавява тол управлението) са дали становище, след което 200 км оптика около граничните пунктове е била заменена с по-ненадеждни мобилни връзки.

Христов посочи, че едва между 30 и 70 контролни камери за леки автомобили работят. Сред контролните точки за тежкотоварни автомобили само между 10 и 30 са в строя. „Изпълнителят трябваше да изработи софтуер, който да се самообучава. Това не е направено. Хората не смогват да обработят всички точки“, обяви той.

Новият директор на тол управлението Иво Иванов посочи, че 15 човека трябва да обработват между 2500 и 3500 фиша на ден, когато физически възможното е 5-600.

Необработените нарушения в системата за година назад са около 200 000 – за около 70 млн. лв.

АПИ плаща и по 2 млн. лева на месец за поддържка на „Капш“, която обаче е само софтуерна – физическите ремонти и замяна на части са ангажимент на пътната агенция. Министър Комитова отбеляза, че фирмата е поискала среща по темата. „Не можахме да разберем с какъв капацитет от хора извършват тази услуга“, посочи тя.

На фона на това, стационарните точки и центровете за данни – на стойност около 100 млн. лева, нямат застраховки.

Освен това, по договорите има и други сериозни проблеми. Например, ако си купим поради грешка две винетки и ни върнат парите за едната, националният доставчик на услуги ще получи от АПИ комисионна за две. Ако пък транспортна фирма с камиони на метан получи 50% отстъпка заради по-екологичното гориво, комисионната за посредника е като за нормално плащане.

„Тези плащания минават безконтролно, тук става въпрос за милиони загуби“, подчерта зам.-министър Христов.