След 26 изборни битки Славчо Атанасов се оттегля от политиката, поне засега. 

Бившият кмет на Пловдив е уведомил Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, че няма да участва в листите за народни представители, още преди да се разбере, че патриотичното обединение се разпада, а НФСБ и ВМРО ще се явяват поотделно на изборите на 4 април.

Публикуваме интервю с Атанасов, дадено пред Марица:

- За пръв път от 20 години в Пловдив ще има избори без Славчо Атанасов. Това ли е краят на политическата Ви кариера?

- Нека не говорим в крайности. Истината е, че съм уморен от постоянните политически битки след 2 мандата като кмет на „Тракия“ и „Пловдив“ и още два в Народното събрание, и то като председател на ключови парламентарни комисии. Имам нужда от повече време за семейството си. През тези дълги години, в които се занимавах с политика,

дъщеря ми порасна далеч от очите ми.

Пропуснах и много други важни неща в личен план. Сега е време да наваксам. Искам да припомня, че и в кметството, и в парламента никога не съм бил сред фигурантите. Няма ден, в който да не съм работил по важен проект или проблем. Аз съм единственият кмет на Пловдив, чиято врата е била отворена всеки ден за гражданите. Също така съм единственият пловдивски депутат, който през цялото време до началото на пандемията с коронавируса всеки понеделник се е срещал със съгражданите си. През приемната ми минаваха по 40 души на ден. Решавал съм много обществени въпроси и лични проблеми на хората. И, вярвайте, това е доста уморително.

- Не хвърляте ли кърпата от страх, че просто можете да се провалите на изборите на 4 април?

-Вижте, аз съм свикнал и да печеля, и да губя, защото в политиката не може да си само на върха. Не ме е страх от битките, но наистина имам нужда от почивка и презареждане. Взех решението след дълъг размисъл и то не е продиктувано от раздялата между НФСБ и ВМРО и опасността нито една от двете партии да не влезе в следващото Народно събрание. Още преди да стане ясно, че обединението се разпада, уведомих Валери Симеонов и Красимир Каракачанов за решението си да не се кандидатирам в листите за народни представители, ако бъда поканен.

- Сега, вече като страничен наблюдател, как преценявате шансовете на двете патриотични формации да влязат в следващия парламент?

- Като минимални, за жалост.

Никой няма да спечели от разпада на патриотичното обединение.

Явно лидерите са забравили какво пише на входа на сградата, в която доскоро заседаваше Народното събрание ​- Съединението прави силата. Забравили са и притчата за Кубрат, и снопа с пръчки. Вижте - дори мощна партия като ГЕРБ напоследък търси предизборни коалиции. Помните какво се случи на изборите за Европейски парламент - поканиха СДС за партньор и спечелиха.

Стискам палци раздялата да не се окаже фатална и желая успех на колегите, защото е много важно в бъдещия парламент да има представител на патриотичното пространство, който да неутрализира изблиците и агресивното налагане на интересите на ДПС. Но във ВМРО и НФСБ трябва да имат едно наум и за друг проблем ​- патриотичното верую е много актуално напоследък. От нас са готови да крадат и БСП, и Слави Трифонов, и други формации.

Така че конкуренцията за патриотичното политическо пространство ще е много голяма. Вижте - патриотизмът не е ляв или десен, той е за родолюбците, които защитават националните интереси и са близо до проблемите на всеки българин. Ние бяхме такива през цялото време на мандата. И вместо да излезем с вдигнати глави и да защитаваме нашата програма, както го правим до последния момент в сегашното Народно събрание, ние се делим. Истината е, че в последните 4 години провеждахме най-устойчивата и отговорна политика, оценена и от нашите партньори в управлението. Затова

изпълнихме всичките си обещания от предишните избори

- минималната пенсия вече е 300 лв., минималната заплата - 650 лв., България не е подложена на мигрантска вълна, армията се модернизира, а здравната и социалната система са значително укрепени. Това е истината, каквото и да говорят опонентите ни.

- Усеща се горчивина и известна носталгия, когато говорите за отиващото си управление. Какво очаквате от следващия парламент?

- Ние направихме много, макар че и грешахме често. Добрите неща се случваха, защото имахме диалогично и работещо мнозинство в парламента. Сега ми се струва, че след изборите на 4 април няма да може да се формира работещ парламент и съответно - правителство. Първият тест за новото Народно събрание ще е изборът на ръководство. Конфигурацията, която ще  се сформира след вота, не предвещава добри дни за управлението.

Прогнозата ми е, че 45-ото Народно събрание ще има кратък живот. Причината е в изхабяването на политическия модел и на политическата класа у нас и ожесточеното противопоставяне между институциите и най-вече между президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов. Това, както и опасностите, които крие пандемията, ще доведат, за жалост, до изключително ниска активност сред избирателите. В такава ситуация обикновено печелят партиите от статуквото с твърди ядра като ГЕРБ, БСП и ДПС.

- Да, но социолозите сочат Слави Трифонов като трета политическа сила.

- За мен

Слави Трифонов е загадка.

Едно е да си популярен и обичан шоумен, а друго политик, който да вдъхва надежда и да накара хората да отидат да гласуват. Да не забравяме, че сега социолозите тестват само нагласи. Това, че при анкетата някой младеж казва, че предпочита Слави Трифонов, не означава, че той изобщо ще отиде да гласува.

- В тази връзка - каква е вашата прогноза за резултатите от вота на 4 април?

- Това, което ми изглежда най-вероятно, е ГЕРБ да спечели, но с малка преднина пред БСП. Нататък всичко зависи от активността. И все пак Слави Трифонов, ДПС и Демократична България изглеждат сигурни за новото Народно събрание, а Мая Манолова и ВМРО са на ръба.

- В подобна конфигурация как тези партии биха могли да излъчат правителство?

- Ще е много трудно. Не вярвам ГЕРБ и ДПС да официализират партньорството си със съставяне на правителство. Слави Трифонов в последните години изгражда политическия си образ на гърба на ГЕРБ и едва ли ще стане техен партньор в управлението. Това означава, че партията на Борисов на практика ще остане без подкрепа, ако ВМРО и НФСБ не влязат в парламента.

В такава ситуация пред страната има 4 варианта:

1. правителство на Анти-ГЕРБ фронта, гравитиращо около БСП

2. експертно правителство, съставено с мандата на третата политическа сила, която получи мандат от президента да реди кабинет

3. политическа криза и бързо разпускане на 45-ото Народно събрание, което ще доведе до нови избори, подготвяни от служебно правителство

4. Правителство на националното съгласие, в което влизат ГЕРБ и БСП. Това са двете партии, които вече 10 години получават най-голямо доверие от избирателите.

Германският модел обаче ми изглежда доста екзотичен за България, пак заради ожесточеното противопоставяне между Борисов и Радев и гравитиращите около тях политически субекти. Най-вероятно следващият парламент няма да излъчи работещо правителство и бързо ще се разпусне.

- И какво после? Има ли възможност за нов управленски модел при днешната форма на българската политическа класа?

- В това е проблемът. За съжаление целият политически спектър у нас е изграден от лидерски партии, в които решава един човек, а това подкопава основите на демокрацията.

Българският парламент се е превърнал в сборище от анонимници, чиято роля е само да натискат бутона. Гласуват автоматично каквото им спуснат лидерите, понякога без изобщо да знаят за какво става дума. Не четат нормативната база и законопроектите.

Жалкото е, че изпразнихме от съдържание понятието „народен представител“ - избраник, призван да защитава интересите на онези, които с правото си на глас застават зад него и го задължават да ги представлява в най-важния управленски орган на българската парламентарна демокрация. Вместо това партиите произвеждат парламентарни номади, които се местят от район на район след всеки вот. Да, за лидерите Борисов и Нинова е нормално да се явяват на избори в Пловдив, но останалите би трябвало да се борят за гласовете на съгражданите си. Сега какво се получава ​- софиянецът Х, чийто крак не е стъпвал на Дунав, става депутат от Русе. И после 4 години не се вясва пред избирателите си, за да чуе проблемите им. И как тогава ги представлява? Това трябва да се промени. Аз съм спокоен, защото нямам този грях. Всяка седмица от петък следобед до понеделниците бях сред избирателите си.

- Вие май не свикнахте със столицата ни само заради отговорността към избирателите си?

- Да, признавам, че все ме тегли към Пловдив. Влюбен съм в града. Аз съм като героя от онзи виц, когото попитали кое е най-хубавото нещо в София, а той отговорил - табелата за Пловдив.

- Но сега отказвате да бъдете народен представител на съгражданите си, които ви вярват и за които сте като бяла врана в политиката. Завинаги ли я напускате?

- Вижте, нали знаете откъде идва фразата „всичко тече, всичко се изменя и нищо не остава непроменено“. Казва я Хераклит, известният гръцки философ, когато временно се оттегля от политиката. Нека не говорим за далечни неща. Сега наистина имам нужда от почивка. А може и да съм поомръзнал на пловдивчани. Ако им домъчнее, може някога пак да ме видят на политическия терен. Както е казано, най-лесният начин да разсмееш Бог е като му разкажеш дългосрочните си планове.

- Какво ще кажете на онези, които по традиция гласуват за вас, но сега ще трябва да сменят фаворита си?

- Да отидат пред урните на 4 април. Това е важно, за да не оставим на другите да решават съдбите ни, а после да ругаем властта и държавата. Ще завърша с още един цитат на мъдър човек като Перикъл - само защото ти не се интересуваш от политиката, не означава, че политиката не се интересува от теб. Аз ще добавя - и не само се интересува, а и предопределя живота ти.

Така че политиците може и да са досадни бърборковци, които по цял ден кроят планове и не правят нищо, но без тях явно не може. Да си изберем най-добрите на 4 април и аз искрено се надявам сред посочените от народа да са и патриотите. 

Визитка:

Славчо Атанасов е роден в Карлово на 14 февруари 1968 г. Завършва средно образование в Пловдив и след това Висше военно артилерийско училище - Шумен със звание старши лейтенант, офицер от резерва. Второто си висше образование по специалността „Право” завършва във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново. Работил е 5 години като психолог в кв. „Столипиново” в гр. Пловдив. Член на ВМРО от 1992 г. и първи председател на Студентската организация на ВМРО в град Пловдив. Женен, с едно дете. Кмет на ЖР "Тракия" /2003-2007/ и на Пловдив /2007-2011/, народен представител в 43-ото и 44-ото Народно събрание.