“Ако не беше ей този, малкият, дето винаги е немирен, сега нямаше да сме живи. Като почна да тропа с крак да му купя сладолед, и не миряса”, разказва хлебарят Илко Боянов и сочи към племенника си.

“Живеехме заедно под наем в къща на улица "Горна Студена”, която бе пометена от вълната и съборена до основи. Бяхме там под наем аз, брат ми Румен, жена му Емилия и трите им деца. Те са 9-годишният Ивайло, 7-годишният Асен и 5-годишният Виктор, заради чийто инат всички караме втори живот. С нас се помещаваше и майка ми Филка. Към 17,30 ч Виктор започна да тропа с крак и поиска да купя на него и братята му сладолед. Реших да им взема и по едни джапанки за лятото и ги изведох по ул. “Розова долина” заедно със снахата. Отидохме до магазина и изведнъж заваля. Казах им да влязат вътре, когато видях как две светкавици едновременно подпалиха една къща на улица “Найчо Цанов” на стотина метра от нас. Стените се напукаха като от земетресение и след 10 минути пристигнаха пожарникари. Заваля силно и към 17,50 ч тръгнахме да се прибираме. На петдесетина метра от къщата изведнъж гледаме 2-3-метрова вълна, в която плуваха кон и магаре заедно с невпрегната каруца. Сетих се, че един комшия пасеше двете животни накрая на “Горна Студена”, под хълма Джанавара. Спряхме се и само чухме викове “Спасявайте се!”, разказва Боянов.

“Бях хлебар в Германия, мога да правя и закуски. Отидоха ми и телевизорът, и телефон за 500 евро всичко, даже 690 евро пари имах в къщата. Гол съм, но съм щастлив, че сме живи”, казва Илко.

9-годишният Ивайло Руменов бил свидетел на това как извадили удавен негов приятел от шахта и още не може да проумее смъртта.

Той няма да забрави никога какво е преживял. Спомня си, че баба му Филка отишла при своя приятелка на високото на съседната на “Горна Студена” ул. “Розова долина”.

“Добре, че не се върнахме вкъщи, като мина водата”, спомня си с ужас Ивайло.

Неговият приятел Ивайло Анев, който е една година по-голям, трепери, когато си спомня как къщата им, която е на високо, на ул. “Найчо Цанов”, останала без една от стените си.

“Като се прибрах, всичко в двора беше във вода до моя бой. Живеехме там заедно със сестричката ми, баща ми и баба ми. Нямам майка, защото тя умря”, казва той.

“Жената, чиито деца се удавиха, ослепяла от ужаса. Децата , дето ги изкараха от шахтите, бяха момиче и момче, на 2 и на 9 години”, твърди майка му Емилия Атанасова. Бабата Филка пък си спомня само, че като видяла разрушенията, припаднала.

“На 58 години съм, такова чудо не вярвах, че може да се случи. Видяхме само как водата минава край прозорците и напълни мазата. Добре, че успяхме да се качим горе, на етажа. Само в един миг видяхме как навън ламаринените магазинчета срещу нас са отнесени”, казва 58-годишната Марийка Ненова. Тя, 84-годишната й майка Петранка Божкова и 37-годишната дъщеря Нона Стефанова са в постоянен стрес.

Те бяха докарани в социалния общински център вчера, тъй като експерти са установили, че основите на къщата им, която е на “Горна Студена”, в частта до централната “Народни будители", са в лошо състояние.