Интервю с проф. Захарина Савова относно проблемите, които могат да възникнат при опити за отслабване, проведено от вестник "Труд".

 Проф. Захарина, защо е нужно да има Седмица за превенция на хранителните разстройства?

- Това се прави отдавна в много страни. Аз и мои колеги решихме и у нас официално да обявим такава седмица, защото хората не си дават сметка за опасностите от хранителните разстройства, които все повече се увеличават. През храната се опитваме да повлияем на усещанията си. Това е т.нар. емоционално хранене. Често пъти, когато сме ядосани или гневни, можем да реагираме с желание да сдъвчем нещо, сякаш искаме да сдъвчем проблема. Когато сме тъжни или изпиваме някаква липса, също компенсираме с храна.

- Защо се получава така?

- Защото, когато сме били деца, сме били поощрявани, награждавани и наказвани с храната и продължаваме да го правим несъзнателно и като възрастни. Бебето иска внимание, прегръдка, а често пъти майката не разпознава този сигнал като желание за емоционална близост и се опитва да задоволи желанието на детето си с биберон, с шишето с мляко, с храна. По-късно тя може да бъде заместена от алкохола, цигарата, дрогата. Изпитваме “глад”, но той не е за храна, а за внимание, за любов, за похвала...

- Какви събития ще включва Седмицата за превенция?

- Ще бъде проведен безплатен уебинар (семинар онлайн) в неделя, 28 февруари, в YouTube от 15 ч. Линк към към него може да бъде намерен в гугъл, като се изпише “уебинар Войната с храната”. Отправихме покана и към Министерството на образованието да консултираме психолози и педагози за работата им с деца.

- В интернет има много информация за храненето, това не помага ли за превенцията?

- Напротив. Съществуват световни сайтове за хранене, в които момичета от цял свят се учат едни други как да се разболеят - обменят си информация за диети, за рестриктивни поведения. Например споделят, че на ден са пили по 60 бизалакса (слабително, б.а.), че повръщат половин кофичка кисело мляко, която са изяли, и се хвалят колко са отслабнали. Елиминират дори приема на вода и стигат до дехидратация.

- Какви болести грозят хората с хранителни разстройства, освен че и леталният изход не е изключен?

- При затлъстяването имаме “квартет” от заболявания - диабет тип 2, метаболитен синдром, сърдечно-съдови и ендокринни нарушения. При свръхтегло човек се обездвижва, има дихателни проблеми и такива, свързани със скелетно-костната структура - остеопороза, коксартроза, депресивни състояния. При анорексията екстремно слабите момичета се виждат пълни в огледалото. Имат нарушение на възприятията и на ниво себеусещане. А при това разстройство се стига до намаляване обема на мозъка и на вътрешните органи на човека!

- Статистически на какво място се намираме в света по хранителни разстойства?

- На 5-о място по затлъстяване в Европа. Това се отнася за хората в активна възраст и за децата. Възрастовата граница пада. Причините са обездвижване заради седенето пред компютъра и пристрастяване към вредните храни. От хранителни разстройства у нас страдат около 250 хил. жени. При булимия и анорексия се покачва възрастта на стартиране на заболяването, вече се проявява не са само при тинейджърки, както се смяташе, има и жени около 40-те.

- Но и все повече хора започват да се хранят здравословно...

- Те пък са заплашени от най-новото хранително разстройство - орторексията. Фиксираното поведение за избор на храни, стремежът да се търси и набавя само “био” производство, строгото следене на часове, количества, броенето на калории е гранично с хранително разстройство.

- Как да разберем, че минаваме границата на нормалното?

- Когато забележим, че здравето ни е нарушено в няколко посоки, че мислите ни са насочени единствено към храната и храненето през повечето време. Медицински показател при анорексията е липса на менструация за повече от 3 месеца.

- В какво се изразява лечението на хранително разстройство?

- То изисква екипна работа, необходимо е присъствието на диетолози, ендокринолози, гинеколози, кинезитерапевти, психотерапевти. В ИСУЛ има Клиника за метаболитни заболявания, където приемат тежки случаи и ги лекуват. А психотерапевтът е този, който помага за осъзнаване на проблема и за вземане на решение за справяне с него.

- Има ли пълно излекуване от анорексия?

- Да. Има значение да се хване проблемът по-рано и да се започне терапия, защото иначе гладуването става труднопреодолим навик. При булимията да преяждаш и после да повръщаш става част от всекидневието ти. Пациентки с булимия споделят с мен, че им липсва повръщането. Свързват го с разтоварване.

- Какво може да “отключи” хранително разстройство?

- Това може да бъде сериозна травма - физическо или морално насилие. Подхвърлянията от страна на съученици и близки. Стресът. Загуба на близък човек. Еталонът за красота “свръхслаба жена” е много опасен!